26.02.2007 г., 21:53 ч.

Като дете 

  Есета
1436 0 5
2 мин за четене

... като дете ми се иска да си представям, че прегръщам облаците. Така жадувам светлината да попива в очите ми и да виждам неща, които не могат да се видят с окото на зрелия човек.  Насладата от птичите песни  е реална в спомените, но сега ухото ми не може да чуе...

Иначе те продължават да си чуруликат и невръстните да разбират точно какво възпяват.

 

... като дете ми се иска да откъсна цвете и да виждам в току-що порасналите му листа как принцесата чака баща си да се върне от лов; как великият крал прегръща единственото си дете, а след това заедно се разхождат край езерото с лилиите. Приказка за мечтите.

 

... като дете ми се иска да живея в страната на чудесата и да бъда приказно същество от сънищата. Тогава ще нося само щастливи пухчета. И ще си измисля цветове, които ще разпознаваме само аз и този, който може да вижда през атмосферата.

© Любомира Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "принцесата чака баща си да се върне от лов; как великият крал прегръща единственото си дете, а след това заедно се разхождат край езерото"-лигаво ми се струва.
  • Ще бъде ли възможно, ако имаш препоръки, те да са обосновани? Защото е лесно човек да каже какво би и какво не би, но е важно да знае защо!
  • Наистина не ти е било лесно,тогаваЛично аз,никога не бих написал онзи абзац,с по тъмния шрифт.
  • Не, най-страхотното семейство на земята е моето .
    Благодаря за коментара!
  • Да не си имала проблеми в семейството или трудно детство?
Предложения
: ??:??