Животът на всички ни е изпълнен с толкова емоции ежедневно, както и моят собствен, дори не съм сигурна, че има имена на всички почувствани неща. Важното е да се чувстваш жив, да усещаш нещо - било то болка, радост, завист, смирение... Важното е да се научиш да трептиш, да гориш! Огънят... онзи огън, поглъщащ всякакви сетива. Колко е сходен човешкият живот с горящия огън...
Само ако се загледаш, ако си позволиш да обърнеш внимание, виждаш толкова невероятни неща. Виждаш как огънят се бори да обгърне всичко, както се борим и ние ежедневно и с най-малките предизвикателства. Виждаш как онова малко, нахално пламъче се мъчи да те хване в своята топла схватка, опитва от всички страни отново и отново.
Разбираш, че ако не си достатъчно твърд, не се бориш ожесточено, ще изгориш бързо, прекалено бързо и единственият спомен от теб ще бъде пепелта. Невъзстановяемата пепел. Да, ще прекараш пръсти през нея, ще я почувстваш, тя ще остави черната си следа, но въпреки това не отделяш много от времето си ...