Като сиамски близнаци
Да си шеф у нас е сладка работа. Не е важно да притежаваш необходимите качества за това - достатъчно е да се чувстваш значим и всички да ти се кланят. Думата на шефа е закон, той никога не греши и тежко и горко на онези, които дръзнат да му се противопоставят. Особено опасен е шефът-интригант – истинско социално зло с непредвидими последици. Следвайки старата максима „Разделяй и владей!”, той отлично борави с богатия арсенал на интригата: от уж безобидни намеци през манипулации и инсинуации до открити клевети и хули. Иначе пред общественото мнение държи да минава за справедлив и принципен ръководител. Забелязали ли сте, че шефът-интригант действа с устни заповеди и никога не оставя следи? След грижлив кастинг си избира най-услужливия подчинен-маша. Всяка уважаваща себе си маша притежава остър нюх и още във въздуха улавя намеците на шефа, а идеалната предугажда и най-съкровените му мисли. Случва се от прекомерно престараване подчиненият да издъни шефа си, но веднага бива заменен с друг. И ако работата се размирише, майка й жална на машата! Върху нея пада цялата отговорност и тя е бушончето, което изгаря, за да не изгърми цялата инсталация. Да не чака никаква пощада от шефа си - той е от капитаните, които първи напускат потъващия кораб, демонстрирайки пълно безхаберие. У нас е по-голяма вероятността да видиш извънземен, отколкото – шеф, подал оставка...А бедната маша я чака от невинно мъмрене до (само)убийство. Примери за това – много. Добре е машата да проявява по-голям инстинкт за самосъхранение, за да се защити в случай на нужда. Техниката предоставя чудесни възможности за това. Друг е въпросът, ако е решила да се жертва доброволно, но да не се надява, че ще бъде канонизирана за светец/светица.
Шефът-интригант и услужливата му маша са като сиамски близнаци - не могат един без друг. Но днес този тандем няма особени шансове, тъй като нещата бързо излизат наяве под безпощадната светлина на прожекторите. Времената вече са други...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Къде ли ги няма тези близнаци! Почти навсякъде си виреят по едни...Но на доста места вече, за моя радост се наблюдават изключения. Истината, обаче е, че рано или късно все се намира някой и тях да раздели...И тогава ...Боли...
Поздрав Феичка!
-
Павли, радвам се да те видя на страничката си! Благодаря ти!
-
Има такива сиамски близнаци... Не знам дали... за съжаление... Безпощадна действителност... Но има и други взаимоотношения между началник - подчинен... Да не си пред шефа, когато не е на кеф и ти не си от любимците му...
Определено есето ми хареса - добре поднесен частен сдучай (може би не толкова частен, защото се среща май доста често...)
Поздрави! Удоволствие е да те чета! -
Благодаря ви! Всеки текст поражда различни размисли и асоциации според опита и мирогледа на читателя. Ще се радвам, ако есето ми ви е докоснало.
-
До болка ми е познато.
Непрекъснато се сблъсквам с това явление.
Шефът-интригант е рожба на своите
услужливи подчинени!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=193178 -
За огромно съжаление много истина има в есето ти. И ние сме срещали подобни близнаци, но оставайки само пасивни и равнодушни свидетели, заблуждаващи себе си, че не забелязваме, ставаме поредната маша...с мълчанието си. Добре че времената се променят!
-
Хубав анализ за тандема шеф-лакей
-
Няма шеф без сателити.А зелени човечета - бол.
-
Благодаря на всички за изразените мнения! Това са мои лични наблюдения, касаещи държавния сектор. В есето съм визирала конкретно философията на шефа-интригант и сателитите му. Убедена съм, че корективът на подобни явления е гражданското общество от достойни личности.
-
да знаеш само колко си права, Вилдан...
другото е чакъл и пясък... -
Вилдан, все пак годината е 2009-та и освен държавни служители в България работят и пълнят бюджета хиляди частни фирми. Обобщението, което правиш, може и да е вярно за шефовете на синекурни длъжности от държавния сектор, но е далеч от действителността в частния, където истинският шеф работи по 50-60 часа седмично! Познавам хора, които седят с прекия си началник на съседни бюра и си разменят имейли, за да няма в последсвие недоразумения. Познавам и доста шефове, които са подавали оставки - било за неспряване със задължения, било заради принципни различия със собствениците на фирмите.
Не споделям обобщенията ти, но всичко е въпрос на гледна точка. От двете страни на планината върховете изглеждат различно... -
Искрено вярвам, че времето им отминава, но ... въпрос на (народо)психология. Прегръщам твоя оптимизъм и ти благодаря за това есе!
-
А дали наистина сега е така? - дано да си права! Страшно ми се иска да си!
-
И под днешните прожектори,пак са същите, Вилдан - сиамски близнаци. Само дето по-бързо им прегарят бушоните. Ама какво от това?!
Поздравления!
-
Благодаря ви!
Странно ми е, че такива явления от епохата на Сталин се ширят и сега (особено в моя град...
) Но и това ще отмине! Времената НАИСТИНА са вече други! -
Дано е така!
-
Права си разбира се...но като не срещаш известно време такива хора и просто забравяш, че съществуват!
И пак започваш да живееш...да дишаш с пълни гърди!
Поздравления!!! -
Май не само поезията ти се удава, Вилдан!
Поздрави! -
Малииии, опасна си
Тъкмо бях решила да ставам шеф и да обявя кастинг... за най-вярна маша... и ти ме сецна.
Що, бе, Фей, що да нямам и аз шанс...
Слушай, я вземи да ми светнеш в следващото есе какви са ни шансовете при тая друга действителност... няма начин да няма начин... а и ти нали си Фея...
Вече съм взела решението... така, че - действай, ще те похваля изрично
Страхотна си, Вилдан!!!
((( ))) -
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нека ги заболи. Обществото само ще спечели от това!