1 мин за четене
КЛЮЧ ОТ ЧУЖДО ЩАСТИЕ
Намерих си ключ. Ей тъй, както се прибирах, просто така смених посоката и лъсна пред очите ми сребърната му луна. Наведох се.
Коя ли нехаеща за нищо, лековерна или страдаща душа го е изпуснала неволно или го е захвърлила в гнева си разочарована…
Поредната жертва на изневерите на живота.
Е-е-ех, кой знае дали от бягане или от нехайство го е изтървала или нарочно, за да се отърве от чувството за вина от сторен грях.
Какво ли ме накара точно днес и точно оттук да мина, че да го намеря, не зная. Сходна съдба ли?
Чуждо щастие си намерих.
Чуждо щастие, казвам. Ключ от стая за крадени мигове любов. Или ключ от дом, от който е открадната любовта…
Животът е една безкрайна изневяра. Никога не става това, което искаме.
Крадени мигове.
Излъгани надежди.
Мечти – вече несбъднати спомени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация