30.11.2018 г., 6:33 ч.

Книгите 

  Есета » Ученически
5814 6 7
4 мин за четене

Книгите са прозорец към света. С тези думи посрещат първокласниците в училище.

Те са безценно богатство и неизчерпаем източник на знание. Но дали са толкова прекрасни, колкото мислим, че са? Атанас Далчев е авторът, който поставя този въпрос в своето стихотворение “Книгите”. В него лирическият герой пропилява живота си, четейки книги.

Книгите осезаемо ни променят. Освен, че разширяват нашия мироглед и разкриват много хоризонти, правят човека да бъде по-добър. Четенето несъмнено обогатява нашия речник и ни помага да надзърнем в нови светове. Заедно с героите преживяваме различни случки и приключения. Изпитваме техните чувства и емоции. Ставаме част от историята. Тя заживява в нас. Получаваме важни уроци и ставаме свидетели на различни събития, които малко или много имат емоционално въздействие върху нас.

Четенето на книги подобрява нашата концентрация и влияе върху дефицита на нашето внимание. Също така книгите ни помагат да разгърнем въображението си и да бъдем една идея по-креативни. Въображението е много важна част от човешката психика. То е портал към по-добро измерение. Там няма граници и правила. Сам рисуваш светове. И именно чрез въображение са създадени повечето книги и изобщо творения на изкуството. Четенето разтоварва напрежението и ни помага за миг да се отделим от реалността и да се потопим в света на фантазията и мистерията. Четейки, ние проявяваме по-голяма емпатия. Емпатията е признак на хуманност в един човек. Тя ни кара да бъдем съпричастни към хората и определено поражда в нас почтеност.

Истинска радост е да четеш книга в компанията на чаша топъл чай, придружени от магическата музика на летния дъжд. Бягайки от реалността, откриваме нови светове и се впускаме в щуро приключение, макар и наужким. Сякаш душата на човек пътува през времето и пространството. Има книги, които толкова много грабват сърцето на читателя и завладяват ума му, че той не може да я остави дори за миг докато не стигне до края на историята. Потапяш се в някоя интересна история и губиш представа за времето и мястото. Но когато приключиш с книгата, в теб остава едно такова странно чувство. Чувстваш празнота все едно си загубил близък приятел. Изпитваш така наречения “книжен махмурлук”. Минават дни, минават месеци, но ти все още не можеш да започнеш друга книга, защото историята все още живее в теб. Тук е важно да отбележим, че не трябва да живеем в книгите. Не трябва да губим връзката с реалността. Двете паралелни вселени си противоречат. Нищо, което не е написано в книгите не е като от живота. В живота нещата стоят по по-различен начин. Да! Получаваме някакви знания и ценни съвети от книгите, но трябва да имаме реална представа за нещата. Не всичко е розово като във филмите и книгите. Живота е суров и изпълнен с множество изпитания, които трябва да преодолеем.

Има хора, които са страстни почитатели на литературата. Те са начетени, имат богат арсенал от книги и умело прилагат наученото на практика в живота. Но има и хора, които не умеят да прилагат наученото. Те просто живеят в книгите. Създали са си илюзията, че всичко в живота е така подредено както в книгата и че всичко ще бъде наред след като избягат в света на въображението. Но става точно обратното. Светът е хаос. Животът е жесток и не трябва да бягаме в паралени вселени. Трябва да живеем тук и сега. Трябва смело да се изправяме лице в лице с проблемите и да живеем пълноценно. Да приложим наученото от книгите и учебниците и да направим нещо значимо в този живот. Хората, които са чели дебелите учебници живеят добре, защото те имат сигурно бъдеще. Хора, като адвокати, лекари, инженери, учители и т.н., денонощно и неуморно са били над трудните и дебелите книги. Не са си губили времето напразно. Знаят, че това, което са научили от книгите, е много ценно и важно и че ще им трябва в живота.

Съществуват хора, които мразят да четът книги. Но всеки си има лични предпочитания и интереси. Днешните технологии изместват хартиения носител на информация. За добро или лошо, това си има своите плюсове, но носи и много минуси. Но нищо не може да замени опияняващия мирис на книгата. Как така все още никой не се е сетил да бутилира тази магическа миризма на горчива еуфория с нотки на тъга?

Интелигентността на човека не се определя от броя изчетени книги. Те просто оформят ценностната ни система и самите нас като личности. С правилната книга в ръка всеки ще обикне четенето.Важно е да разберем какво е искал да ни каже авторът на произведението. Да ни предаде неговите емоции и да ни сподели своите съкровени мисли и душевни терзания. Книгите са най-тихия приятел на човека. Когато четем поезия или каквото и да е произведение, което отговаря изцяло на емоционалното ни състояние, сякаш срещу нас седи човек, който ни разбира и ни съчувства. Можем да открием нещичко за себе си в дадена творба или пък да се припознаем с герой.

Книгите са нещо прекрасно. Има творби, които ги четеш на един дъх. Има творби, които ги препрочиташ няколко пъти. Но съществуват и такива, които оставят трайни емоционални белези, които малко или много променят вътрешния ти свят. Книгите са непресъхващ извор на информация и поуки за живота. Но нека не забравяме, че истинският живот е в реалността, макар и жесток. Човеко, чети и развивай своите възможности. Но не живей в книгите. Опознавай света в реалността. Живота е удивителен. Радвай му се докато имаш време. Живей тук и сега и запомни, че истинското приключение се крие в действителността.

 

© Виолина Гергова Всички права запазени

Това е тема за есе за ДЗИ. Подготвям се за изпита и очаквам вашата градивна критика. 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубави послания и разсъждения от млад човек!
    Да, но книгите се изписват на граматически правилен език!
    Но времето учи! Учи и ти!
    Поздравления за темата, Виолина!
  • Проверявай си написаното и го осмисляй. И да, Безжичен е прав за допуснатите грешки. Считай, че "доста добро" при него е висока оценка и наблегни на пунктуация,както и на правилата. Матурата не е само есето. Имаш раздел, в който ти трябва да определиш грешките в текста, така че... Залавяй се със следващото. Ще чакам да ни зарадваш с още някое подобно есе, а може и още по-добро. Поздрави!
  • Благодаря Ви за чудесните коментари. Да, има доста неща за учене и ще правя доста грешки докато се самоусъвършенствам.
  • Есето е доста добро. Има и грешки - кратки (непълни) членове при подлог, м.р., ед. ч. (при това винаги при една и съща дума). Има и клавиатурна грешка - непълна дума. Имаш една правописна грешка и една-две - пунктуационни. Умишлено не посочвам къде са, за да си откриеш сама грешките.
  • Харесах! Само една поправка: посредственните ми съученици сега имат кариери, а ония, които четяха много, знаеха много, сега са наемни работници. Не знам защо.
  • Скъпа, Виолина,
    Есето ти наистина е написано чудесно. Стегнати изречения, изградени възможно по изчистено и правилно формулирана мисъл. И на пръв и бърз прочит не открих да имаш груби правописни грешки. Мисълта ти се лее леко и подзема четящия. Мисля, че трябва да си доволна от себе си. Погледнато обаче от страната на това, че е есе за ДЗИ, бих ти предложила, след като си го обвързала с Атанас Далчев и стихотворението му "Книгите" е хубаво да вмъкнеш още малко от предметната образност (ако мога така да се изразя) на произведението. И да обвържеш още малко своите разсъждения с това, какво ти харесва и какво не ти харесва в образа на лирическия герой. Радваш ме, защото вече рядко виждам младите хора,като теб не само да четат, но и да осмислят за себе си прочетеното, още по-малко да могат да го прекроят върху листа, така, както ти си го направила - с креативност и дух. Поздравления! И разбира се: Успех на матурата! Вярвам, че ще се справиш и ще те оценят реално и високо.
  • Поучително и полезно есе! Браво!
Предложения
: ??:??