Говори се, че: „Не всичко, което се научава, се съдържа в книгите.” Сравнете и съпоставете знанието, придобито от опита, със знанието, получено от книгите. Информираността значи ли познание и помага ли за изграждане на личностната позиция в съвременния свят?
"Не всичко, което се научава, се съдържа в книгите". Опитът е по-важен. Кой човек е по-умен? Този, който чете или този, който не е прочел нито една книга в живота си? Този, който е ходил на училище или този, който не е? Каква е информацията от книгите и каква - от улицата? Кога духът е по-силен? Когато мозъкът е по-богат или когато тялото е по-здраво? Човекът от хиляди години не се е променил емоционално. Променя се само обкръжаващата го среда и с нея той става по-освободен в мисленето си. И това му дава голямата възможност да твори и по този начин да развива ума си.
По темата, за която пиша, за мен лично няма две мнения. Аз не просто смятам, че книгите дават всичко, от което един любопитен ум може да има нужда. Аз смятам, че книгите освобождават. Освобождават човек от затъмнението и простотата, в което изпада без тях и от еднообразния живот без знания, потънал в собствената си глупост. А знанието - това е именно нещото, което ни отличава от стадото. Книгите вдъхновяват. Те са най-великото нещо, което е създавал някога човекът. В тях се съдържа всичката ни необходима информация. И повече! Всеки автор оставя в творбите си част от себе си, от собствените си емоции, мислене, начин на живот. От тях можеш да научиш за други времена, отминали отдавна, които сега няма как да видиш и няма как да посетиш местата, променили се коренно във времето. Различни книги - различна информация. Четеш и събираш посланията оставени от авторите. Взимаш си поуки. Следваш съвети. И така се изграждаш като личност, различна от тези, научени единствено от опита.
А опитът... Животът също ни учи на много неща. Всички те обаче са чисто практични и нужни ни за ежедневието, от които обаче ние така или иначе не можем да избягаме. На всеки от нас всеки ден му се случват различни неща, от които той евентуално би могъл да извлече някаква полезна информация. Срещите ни с други хора също биха могли до някаква степен да обогатят ума ни. Но ние трябва да сме над това, защото животът си минава и един ден можеш да се събудиш и да установиш,че си го изживял по най-обикновения начин. С обикновено ежедневие, нормално, адски спокойно пропиляно. Прекарано в отглеждане на деца, работа, семейство и до там... Животът е повече от това, но как да го разберем? Кой в ежедневието може да ни покаже колко е шарен светът и колко са различни хората? Никой! Говори се, че опитът също бил важен. Може и да има нещо вярно в това. Аз обаче още не съм го открила.
И така, като заключение на всичко, мога единствено да кажа че всичко, което се научва, се съдържа в книгите. Затова колкото повече четем, толкова повече знания натрупваме. А колкото повече информация имаме за заобикалящия ни свят, толкова по-добре можем да се адаптираме в него и в същото време да бъдем гъвкави, защото той постоянно се променя. Трябва да знаем какъв е бил, за да можем да го съпоставим със сегашния и да си вземем необходимите изводи. Познанието дава свобода на духа. Информацията, получена от книгите, помага да бъдем по-стойностни хора. По-умни. По-добре приети от останалите.
© Сандра Неста Всички права запазени