pavli (Павлина Петрова)
511 1311
30.08.2020 г., 21:50 ч.

Кое движи чувствата? 

  Есета » Любовни, Философски, Лични, Други
1214 2 24
1 мин за четене

 

   Кое движи чувствата? Те се лутат из лабиринтите на мисълта напук на логиката, на страха, на нормите и общоприетите порядки... Подпалват пожар в сърдечните територии... И никакъв дъжд не е ефективен в гасенето. Напротив – извиват се едни гръмотевични бури, които се смесват със стоновете на душата... Объркването се разполага удобно в твоето тяло и в един момент вече губиш контрол... Нататък? Какво? Чувствата поглъщат всичко по пътя си – надежда, разум, остатъци от достойнство... Да... човек може да потъне само в дълбоки чувства... Ама колко дълбоки? Иска му се да се успокои с това, че е могъл да изпита благотворни емоции, макар в последствие да не ги разбира. Как да си възвърне самоувереността?! В движението насам-натам се генерира огромна енергия. Но как да я овладее?! Врящ казан! Първата мисъл е: „Пази се!” После идва любопитство. Анализирането донякъде охлажда страстите. Но за кратко. В един момент разбираш, че чувствата отново нахлуват с неподозирано постоянство и упорство. Приспособяването на душата в тялото е невъзможно. Всяко нещо се оказва борба между страх и любов! И неусетно стигаш до извода: В основата на всичко е търсенето на любов, за да се достигне хармонията, която е здраве! Какво друго има значение?!

   А обстоятелствата могат да променят чувствата, но дали няма вироглави чувства, които сами да създават обстоятелства?!...

                                                                                                                      © Павлина Петрова

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...!!!
  • Абсолютно съм съгласна със Сенд, че от всички чувства, най-страшно е безчувствието/равнодушието. А иначе защо да не е любов това което има между двама души, дори ако не кипят някакви страсти. Любовта не е да ревнуваш, или да се чувстваш несигурен. често в една връзка хората смятат, че повече обича този който има по голяма нужда от връзката. Но всъщност според мен обича повече този, който по-лесно прощава, който приема партньора си такъв какъвто е без да се опитва да го променя, който искрено желае неговото щастие и неговия успех. "Голямата нужда" да бъдеш обичан изобщо не означава голяма любов.
  • Ако игнорираме любовта, където има главозамайване и страст, ще останат по-простичките чувства, страх, радост, възхищение, омраза и обич, но в тях няма еротика, малко скопени ми се струват. За хванатите старчески ръце... там има привързаност и обич... пак е добре. От всички чувства, най-страшно е безчувствието/равнодушието. Щом влагаш емоции, значи си жив и си човек.
  • Не го махам аз Виж това:
    "те се лутат из лабиринтите на мисълта; подпалват пожар; извиват гръмотевични бури; объркване; губиш контрол; поглъща всичко по пътя си; надежда, разум, достойнство; потъване; дезориентация; генерира огромна енергия; душа и тяло в различни измерения" И всичко това, за да се стигне до хванатите старчески ръце. Едното са наркотици, другото е крепко приятелство. Къде е любовта, Ирен?
  • Ти може и да си дух, но аз не съм.
    Самата дума "Дух", предизвиква в мен едни мръсни асоциации, но това е защото съм прекалено земен и не се забивам в отвлечени теории. Аз съм мозък с тяло, за другите не знам. Може да са тяло с дух или мозък с дух, или гол дух... тяхна си работа.
  • Извинявам се за неграмотния коментар. Тези телефони... , това невнимание... Ирен, по дяволите! Слагай си очилата, когато коментираш.
  • Сенд, така мислят всички, които смятат, че сме тяло, което има душа и дух, обаче сме Дух, който има тяло и душа. Нито тялото, нито душата могат да живееят поединично, Духът може. Следователно не сме мозък с тяло, иначе Франкенштайн нямаше да е роман, а факт
  • Иринакис написа: "Тези снимки, дето старци се държат за ръце, под слънчеви залези са всичко друго, но не и любов. Или поне не тази, за която се говори горе." Ама горе се говори за чувства, не само за любов. Страх и любов! Махни стахът и ще остане единствено любов.
  • Въпрос:
    - Колко силно да чукна яйцата, за да се счупят правилно, преди пържене?
    Отговор:
    - Чукай по усет.
    Та... отговорите са според въпроса.
  • И аз така мисля. Но почти не се храня и още не знам как изглеждат наркотиците😜
  • Не е така! Има и хармонична любов, в пет-шест жени едновременно.
  • Хармонията не е здраве, а спокойствие, което дава чувство за удовлетвореност.
    Здравето е отсъствието на болест,
    А любовта не е хармония, напротив: в състояние е да изкара извънбаланс и най-разумния!
  • Храня се с наркотици и денонощно правя секс. Мисля, че съм щастлив.
  • Наркотиците, храната и сексът са тези, от които се влияе производството на хормоните на щастието. Няма друго. И трите поставят в зависимост, никога не са достатъчни и абстиненцията е мъчителна, зависи от фазата на пристрастяване.
    Тези снимки, дето старци се държат за ръце, под слънчеви залези са всичко друго, но не и любов. Или поне не тази, за която се говори горе.
  • Не си в час, Дарино !
    Чичко Гугъл каза:
    “Всички емоции, смени на настроенията, мисли, възприятия и поведение са свързани с активността на нервните клетки в мозъка ни. “
    Всички ние сме мозъци, които телата обслужват. И как мозъкът управлява тялото? С електрически импулси и биохимични процеси. Който си мисли, че е нещо друго, много се лъже.
  • Хормоните движат инстинктите, а не чувствата. Нормално е да се бъркат от хора на инстинктивно ниво ;Р
  • Сенд 😁. Смешно или не ,все от мислите се раздвижват чувствата. Хаха, разсмя ме.
  • Да! И любовта е заучена! Мисля си за любов и усещам, как започвам да се влюбвам. Гоня проклетите мисли, но те са натрапчиви, трансформират се в мечти, тогава звънкам на гаджето по телефона:
    - Идвай веднага, че повече не се издържа!
    - Що, бе?! Кво става?!
    - Раздвижиха ми се чувствата.
    - Много хубаво!
    - Не е. Трансформираха се в мръсни мисли, материализираха се и не мога да ги контролирам.
    - Горкичкият! Идвам веднага!
    и т. н.
  • Мислите имат голяма тежест, понеже се материализират и се превръщат в усещане твърде често. Това регулира нивата на отделяне на хормони на стрес и нарушава въпросната биохимия.
    Човек живее в мислите си, не в реалния свят. Например мислиш си: "Сега, ако си легна няма да мога да заспя, а утре съм на работа .. Ужас." и заживяваш с това чувство, след което си лягаш и не можеш да заспиш. Тъй нареченото заучено безсъние, следователно чувстваш се точно така, както си мислиш!
    Страхът и той е заучен. Само мисълта да идеш на зъболекар предизвиква ужас във всеки, който е страдал на зъболекарския стол. И дори хич да не те заболи ти пак ще изживееш заученото си страдание.
    Радостта и тя често е заучена. Само дето хората по-често страдат и по-често се учат на изнервяне и страх и затова са тъй разпространени (не вродените, а придобити) биохимични промени, които ни превръщат в по-лошата версия на себе си.
    Та така тълкувам темата Поздрав , Павли!
  • Хормоните движат чувствата, всички го знаят, ние сме биохимични същества.
  • Чувствата са много трудно обуздаеми. Това е най-трудната битка, поне според мен. Не мога да кажа, че съм се научила да ги контролирам, но съм си го поставила за главна цел Разбрала съм, че това е жизнено важно. Както си отбелязала, единствено любовта е "оръжието", защото любовта е повече от чувство. Всяко чувство разрушаващо хармонията в нас не е добро. И точно по това можем да разпознаем и любовта/понеже масово се изпада в заблуждения/
    Отлична тема за размисъл!
  • Чувствата могат да са с положителен или отрицателен заряд, но все са изпепеляващи...
  • Поразсъждавах, препрочитах и стигнах до извода, че е стойностно, защото през призмата на човешката природа чувствата:страх,любов, ненавист и прочие са общовалидно състояние.
  • Вътрешната необходимост.
    Имаш "емоционални дупки", търсиш начин да си ги запълниш. Пътят и начините избираш ти - дали рационално или отдавайки им се, преценяваш до колкото можеш изхода и - на слука!
Предложения
: ??:??