goblenka (Маргарита Ангелова)
446 8752
23.07.2019 г., 9:46 ч.

Кое е важно? Да знаеш, или ... 

  Есета
2348 1 30
2 мин за четене

   Много пъти съм се чудила: кое е ценното? Да знаеш, или да намираш и систематизираш знание. По времето, когато това ми беше работата, да уча, имах проблеми. Първо, защото не можех и не исках да наизустявам уроците. Исках да разбера какво казват. Исках да го свържа с вече разбрани неща. Не винаги успявах. Някои неща и сега са ми непонятни. Някои неща са извън сферата на любопитството ми, а други ме вълнуват и привличат. Давам си сметка, че няма важни и маловажни знания. Те са важна част от цялостна система знания за живота, средата, механизмите, които движат живота. Все още, толкова години след като не съм длъжна да уча, продължавам. Тласка ме желанието да разбера. Защо? Как? Това са основни, според мен въпроси. Те ни водят към други подвъпроси. И, започвам да се съмнявам в ценността на дипломите и сертификатите. Толкова много хора се стремят към тях. Те отварят пътя към кариери. А, дали има прогрес в знанията и уменията на човека, гонещ кариера, или нещата са в една ограничена и неусвоена сфера? Мисля, че знаем твърде малко. Че има толкова много знание, което да добавим към вече съществуващото, на правилното място и то да не е в главите на малцина. Но, как да се събуди любопитството на мнозинствата? Колкото повече хора изпитват такова любопитство, толкова повече знание ще трупат! Опит! Умения! А, това означава устойчив прогрес на всички. Ако аз подбирах кадри, дипломата нямаше да е фактор. Много често зад нея не стоят нито знания, нито умения. Ще търся любопитството към съответната сфера. Наясно съм, че енциклопедичните умове са малко. Това не е проблем. Но, всеки ум е отворен към някоя тема от битието ни. Любопитството на мнозина е по-широко и покрива няколко профила. Знание, придобито от любопитство е трайно. Свързано с нова и нова информация, то води до експертиза. До умения, придаващи истинска ценност на човека. Няма възраст. Умът трябва да расте до последния дъх на човека!

   За жалост, основите на общественното развитие са други. Базирани са не на жажда за добиване на знание, а на усвояване на съществуващото. Грешка! От една страна, винаги изоставаме, от друга, насилственото вграждане на знание води до отпор. За това и масовото нежелание на децата да учат, или нетрайните знания. За това и дефицитът от знания и умения на завършващите кадри. За това и неудоволствието да се ходи на работа. Това е живот срещу течението! Много по-изтощителен, от колкото, ако живеем по течението. Тласкани от любопитството!

   Та, остава въпросът: как да събудим и подхранваме любопитството към тайните на живота? Не към тайните на хората, а на живота! И, кое е по-ценно? Енциклопедичните знания, или умението да надграждаш знанието? Своето и като цяло. Защото, знанието, поне за сега, е необхватно! Като вселената!

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Абсолютно вярно, Шефе! Много ме е страх, дали и колко ще искат да учат, при сегашната система.
  • Много хубава дискусия! Смятам, че в едно обозримо бъдеще всеки ще учи каквото иска и докъдето иска.
  • Така е, Гюлче. Книгите са верен у достъпен приятел. Любомира, далеч съм от мисълта, да се премахнат дипломите. Но, имайки в предвид тяхната девалвация, смятам, че при всяко кандидатстване, трябва да се защитава ценза. Когато си възвърнат надеждността ще е друго. Но, сега трябва да се отсява истинския от фалшивия ценз. Мисля, че трябва да се даде шанс и на опита, непокрит от диплома. Но, преди всичко, трябва да се промени образователната система. Децата трябва да се научат да учат. Да търсят и систематизират знание. Трябва да усвоят и моралните ценности. Няма такова нещо,като абсолютна свобода и живот без граници! Личната свобода свършва, до границата на друга лична свобода. Поздрав и уважение, момичета!
  • Хубаво есе и интересна дискусия!... ами... да се премахнат дипломите и да останат само приемните изпити... или да останат дипломите и без изпити за следващото ниво...
  • Да, права си Марги, говоря обобщено. Аз също познавам хора със скромен бюджет, самотници, които много четат. Наскоро посетих моя бивша учителка, живее самотно в моето родно село, която ми каза, че най-лесно преборва самотата си с четене.
  • Станислава! Добре си ми дошла! Да знаеш къде има училище за души? Права си! О, колко си права за образованите простаци! Ама, народът го е казал: пази Боже сляпо да прогледа! Душата сляпа, умът прогледал и... Ела да видиш! Благодаря за коментара!
  • Напълно съм съгласна с теб, Станислава! Знание без морал нищо не струва. Първо трябва да ограмотим душите си. Най-вече на подрастващото поколение.
  • Привет, приказна принцесо Самадхи! Благодаря, че отново си с мен. Съжалявам, но не мога да се съглася с тезата ти. Любопитството към живота няма връзка със не/задоволени потребности. То е като сърбеж. И оцеляващите, и пребогатите изпитват нужда да си почешат сърбежа. Учениците са длъжни да изучават предлагания материал, но, ако ги гложди любопитство, с тия общодостъпни технологии, всичко могат да научат самодейно. Да! Оразованието ни е тромаво, закостеняло, за съжаление - продажно, неефективно.... да продължавам ли? Най-лошото е, че е политизирано и безинтересно. И, фактът, че имаме толкова деца медалисти по различни дисцплини е голямо постижение! За тия деца и техните учители! Техните успехи са въпреки системата! Тя не трябва да се гордее с тях, а да ги догонва! Наистина ме боли! Аз искам светло бъдеще за България! А, как без читава образователна система? Бъди щастлива, Гюлче!
  • Да знаеш кога и къде какво да кажеш!
    Много учЕни и знаещи простаци се навъдиха, поведението и отношението ни определят като характери
  • Маргарита, поставяш сериозни проблеми в есето си. Докосваш се до теорията за самоактуализиращата се личност на Ейбрахам Маслоу. За да е живо и мотивиращо любопитството ни, за да ни подтиква към разгадаване тайните на живота, преди това трябва да са удовлетворени базисните ни потребности. Знанието е велика сила и ни предпазва от грешни ходове в живота, но доста често, особено при нисък жизнен стандарт, оцеляването и препитанието се превръщат в основен мотив на човешките действия.
    „Умът трябва да расте до последния дъх на човека!“ – прекрасно си го казала. Така е. А относно липсата на припокриване между сертификат и професионални умения, мисля, че това е отражение на недоглеждания и несъвършенства в образователната ни система. Тя не е напълно хуманистична. Задължителното учебно съдържание /особено до 7 клас/ изключва възможността за свободен избор от учащите се съобразно техните интереси, предпочитания, способности и дарби. Есето ти е пропито с болка и грижа за добруването на човека.
  • Ох! Голяма мъка с този таблет! Привет и добре си ми дошла, Любомира! Не съм забелязала тази линия. Забелязала съм, че за някои хора няма авториети, но се учат от всички и всичко. Аз съм от тях. За други има, но това са по-скоро популярни, а не авторитетни лица. И... има истински авторитети. Не толкова популярни. Сложна работа е това, да признаеш истински авторитет. Благодаря!
  • Много интересна дискусия! А Авторитетите се забелязват от 40-годишна аудитория.
  • Привет за вас, Лини и Ева! Благодаря, че уважихте с коментари темата ми. Не всеки има желание за духовно израстване. Стига му материалното и кариерното. Но, за всяко израстване са нужни желание, знание, опит, ако може...Ще рече: трупане,развитие. Няма как да кажеш: аз знам, аз мога всичко, но не ме оценяват! Не ми плащат, не ме наемат, не съм доволен! Много съм притеснена, че за начало на кариерата стига диплома. После, ако човек е послушен и получава послушание, без значение как, расте кариерно. А, най-отгоре стои някой с посредствени знания и умения, но вещ в налагане на послушание. Такива структури рухват. У нас не са малко. Просто, защото на ключови позиции са неподготвени, несаморазвиващи се хора, които не толерират саморазвиващи се подчинени. Още веднъж: Благодаря!
  • Хареса ми темата. По принцип дипломата е нужна в един материален свят. Ако говорим вече за духовно израстване, то човек трябва да учи цял живот.
  • Един цветен, двустранен лист ( диплома) никога не е бил и няма да е доказателство за знание и разбиране за света. Добре си описала жаждата за знания и въпросите, които си задават всички, които искат да знаят и са жадни за новото . И за търсенето и постигането на нови подходи , като начин да "гъделичкаш" жаждата за знания, също си права, но човек трябва да е отворен за новото и, разбира се, да избягва мисли от рода " Аз всичко знам !" или "Експерт съм в своето, а тръгнали да ме учат." Няма да си забравя за един изпит, на който преподавателя ни доцент писа двойка на студентка и то, защото не, че не е чела, а защото беше научила учебника наизуст. Отваряш страница и тя рецитира написаното, но не може да го приложи. Спомням си,че после разказваха,че едва и писал тройка след петия път, заради теоретично знание. Да, беше чела много, но не можеше да отговори на въпроси или да намери корена и изначалната форма на най- простата дума.Та, животът и знанията вървят с въпроси. Поздрави,Марго!
  • Добро утро, мили Дами! Васи, не знам до колко съм чекнала тази тема в есето. Какво се учи. Мисля, че отбелязах неадекватността, изостаналостта и нетрайността на знанията, подпечатани с диплома. Това означава, според мен, напълно нов подход! Обвързване на теория с практика, непрекъснато рефрешване на материала, съобразно нуждите на пазара и новите научни постижения. Това означава, че и преподавателите трябва непрекъснато да учат.
    Нищо такова не се случва. Най-лошото е, че почти всеки смята за излишно да продължава да учи след дипломиране. А това е грешка. Моят дядо на 92 години учеше френски. Живееше на село. Цял живот е чел. С едно око. Първо с очила, после с очила и лупа. Но, желанието му да научи нещо ново беше неизчерпаемо! Наученото прилагаше в заниманията си. Беше всестранно развит. Права си, Доче. Липсата на авторитети наистина пречат на образователния процес. Демотивиращо е. Благодаря ви!
  • Интересна и болезнена тема поставяш, Марги. Не знам дали времето е виновно , че битовизмите оставят на заден план желанието да знаеш( и да учиш( да обучаваш) Авторитетите отдавна не са това, което са за съжаление...
  • Работех в ДСК, научих всичко от колежките си, а бях завършила УПК към икон техникум. Наложи ми се след 12год да запиша банково дело, но това което учех, нямаше нищо общо с това, което работех. Отказах се да уча висше, защото и висшистите идваха и започваха от нулата. Загубено време за мен! Само суха теория не струва нищо! А сега дори знаем, че повечето си купуват дипломите.
  • Тук - там има, но е като сираче бездомно. Ако израсте и даде плод, няма да е благодарение на системата, а въпреки нея! Такова престъпно разхищение! Поздрав и благодаря, че отдели време за мен и моето есесърце.
  • Хубаво е да знаеш, но се гледа и дипломата... като начин за намиране на решение: на учителя по география - бурканчета с почви от цяла България, по история - Египетски папирус, по БЕЛ - ваучер за козметик... Любопитство няма... за съжаление...
  • Даааа... литература, история, география... Страшно любопитство ме гризе в тези области. И знаеш ли защо? Имах учители, които не упорстваха да ми натикат в главата учебниците. Не се бояха, че ще им се наложи да ми посветят безплатно от свободното си време. Те бяха намерили път към моите празни чекмеджета. Днес нещата са доста по-трудни. И за децата, и за родителите, и за учителите. Нуж но е нещо, което да ги свързва. Нещо, което всички те искат, а не са под принуда. Тогава, влиянието на улицата ще намалее до изчезване. Чудя се, кое е най-малкото общо кратно за тези три групи. И, пак стигам до любопитството. Любопитството към живота. Не очаквам да се самозареди. Поне, не в нужните количества. Остава, родители и учители да направят нещо.
  • С хуманитарните е по-труден практическия подход. Но не е невъзможно.
    Поканиха ме в едно училище в час по БЕЛ. Децата не бяха виждали жив поет! Интересно им беше да научат, че има и такива и да чуят неща, които не ги пише в учебника.
  • Майсторе, искренно съчувствам на учителите. Подложени са на тормоз от страна на ученици, родители, система. Маъериалът, кпйто им е възложено да предадат не е адекватен на нуждите на живота и много често, да не кажа, винаги, хуманитарните науки са политизирани. Какво любопитство и хъс са нужни, за да прегазиш блатото и стигнеш до чиста информация! Младежите, децата, са изумително умни и изобретателни. Как да насочим това богатство в градивна посока?
  • Будна младеж расте.
    Нужна е повече практическа насоченост в обучението, онагледяване на приложението на теоретичните знания, осъзнаване на необходимоста от тях. Също и на (без)отговорността да бъдем (не)просветени. Повече практика трябва. В Русия казваха пробна работа. Ама не ти пробваш работата, а теб пробват що за работник си.
    ,,Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах." е казал един велик учител. Добре в училище да се следва тая мисъл.
  • Привет, Йоана! Радвам се, че твоята диплома няма да е просто хартия. Хубаво еда има все още любопитство и хъс. Значи, има надежда! Може , пък, от теб, от подобни на теб, да тръгне промяната. Добрата промяна. Много се моля статуквото да не изяде тия надежди! То ги прави тия неща. Искренно се радвам, че те има!
  • Аз без любопитство нямаше да оцелея в университета. Така че, ако/когато получа диплома, ще се гордея с нея и ще знам, че означава нещо. Друг е въпросът, че има места, където човек би могъл да получи диплома и без любопитство. Дипломите имат някакво значение, но за това трябва да се поддържа високо качество на обучение - иначе губят смисъл. Много благодаря за интересно поднесения текст, защото подсеща за наистина важните неща в образованието - не е хубаво да се вторачваме толкова в дипломата. Трудността в училище, университета, е необходима, за да може да оцени обществото колко сме се интересували, колко сме били любопитни - без някакъв минимум любопитство не бихме могли да завършим. Друг е въпросът, че и гении отпадат от образователната система. Значи нещо ѝ липсва...
  • Напоследък свикнах с тишината около публикациите ми, за това предварително ще се извиня на всеки от коментаторите, ако не си види името. Но отговор за всеки ще има. Мулти медиите в училището ще са полезни. Но и така, трудно ще се намери ученик без някакво устройство. Който е гложден от любопитство - търси. Без значение дали е устройство, на хартия, или устно. Прав е майсторът! Любопитството е вродено, но в повечето случаи - латентно. Как да го събудим? И то да е любознателност, а не болно любопитство? Да! Знанието трябва да се прилага. Иначе губи смисъл. Просто, едни претъпкани чекмеджета, които никой не отваря. Мисля си, че дори най- малките трябва да се учат как да търсят и намират знания и как да ги вграждат в създадената вече в главите им система. Дано да има някакъв смисъл есето.Твърде малко обществото и отговорните фактори мислят по темата. А, след мисълта трябва и действие.... Няма време за губене. Доста сме отстъпили!
  • Назубреното знание без разбиране е, като молитва, без сърце в нея. Чудесно есе, което резонира в синхрон с моето светоусещане.
    Поздравявам те.
  • При тая девалвация на образованието през последните години, работодателите препитват кандидатите си за работа, вземат ги на срочен договор с изпитателен срок и ги подлагат на обучение. ,,Образованието е онова, което остава в главите ни, след като забравим изучаваното в училище,, нещо такова беше казал един гений, който в училище е бил подредствен ученик, но безкрайно любопитен за устройството на вселената.
    Това любопитство май е вродено. Но е латентно. Събужда го средата, необходимостта, мотивацията, породена от нещо преживяно. Може у някои да е изначално заложена мисия свише какво да търсят, докато го открият.
    ,,...който търси, намира,, е казано е Мат. 7:8
    Така че блажени са търсещите, защото ще намерят каквото търсят.
    Надграждането е по-полезно по-дейно. То се прави, за да намери приложение. Каква полза от енциклопедични познния, ако не ползваме и 5% от тях? Жена ми казва: какво като помниш уравнението за синтеза на аспирин и разни стихове? А не помниш къде са ти чорапите.
  • Трябва да се внедрят новите медии ползотворно в образованието,но няма достатъчно средства за това. Тогава лесно ще се събира вниманието на учещите и ще се надгражда .
    Много ми хареса есето!
Предложения
: ??:??