Когато бях малка, бях точно като обикновените момичета. Мечтаех да съм принцеса от приказките и когато порасна, да срещна принца на бял кон.
С времето осъзнах, че не искам да съм принцеса и не искам никакви принцове. С времето осъзнах, че да си принцеса в реалния живот изисква безчувственост и безразличие. Осъзнах, че реалният живот не е така розов и прекрасен както в приказките и принцовете не са така чаровни... Осъзнах, че не искам принц на бял кон, който да ме кара да страдам. Аз исках момче, което да ме обича и да го е грижа за мен, дори и той да дойде на магаре, а не на бял кон. Пораствах...
... и колкото повече пораствах, толкова повече виждах мъката, бедността, мизерията, двуличието, лъжите, интригите. Видях, че дори и приказките не са толкова розови и хубави, колкото са ми изглеждали, като бях малка. Но не бяха и толкова гадни, че да ми покажат какво ме чака, когато порасна. Защо ми е приказка, която винаги свърша с прекрасен край, като в реалния живот това няма да ми се случи! ...