5.04.2008 г., 20:09 ч.

"Когато човек обича, когато се радва, тогава животът му придобива божествен смисъл." 

  Есета » Ученически
6825 1 3
9 мин за четене

„Когато човек се радва, когато обича, тогава животът му придобива божествен смисъл.”

    Ще си позволя за увод да цитирам една моя позната: „Защо загрубява светът?  Защо вече любовта и романтиката не са решаващи фактори в живота ни? Наистина ли вече други неща са заместили любовта в живота ни и, ако е така, кои?”

    Да, за съжаление тенденцията е все по-малко хора да зачитат любовта и красивото в живота. Все повече истинските ценности остават на заден план и малко по малко се забравят. Като че ли човек вече не обръща внимание на нещата, които биха допринесли за усмивката на лицето му.

    Забързани в своето ежедневие, хората се стремят към създаване на бляскава кариера, трупане на пари и имане, разработване на все по-модерни технологии, и изобщо към материалните неща. Хората вече дори не умеят да се забавляват пълноценно. Стремежът за веселба се оказва по-скоро една деградация на личността. Да излезеш с приятели, да се затвориш в задимена кръчма, да се напиеш, да правиш секс с някого, който дори не ти е симпатичен... Всичко това е една жалка представа за това - как един млад човек би се забавлявал. Няма я усмивката, истинската усмивка... Няма го удоволствието, истинското удоволствие... Няма го онова вътрешно чувство, което кара човек да се усмихне без причина, няма го чувството на пълноценност.

    Човекът днес се е превърнал в един робот, една машина, която работи за световна фабрика, чиято единствена цел е да произвежда и да произвежда... Хората не се замислят какво би ги направило истински щастливи, не вникват в същността на живота, няма го онова душевно съвършенство, което ни кара да изпитаме удовлетворение от живота си.

    Мисля, че всичко се дължи на стремежа на хората да бъдат „модерни”... Просто животът днес е такъв – любовта като че ли се отрича, романтиката малко по малко изчезва. За сметка на това пък се появи новата „ценност” – омразата. Породена от завист или друг фактор, очевидно е, че все повече младите хора се отдават на това чувство. Но не осъзнават как то може да ги погуби. Не си дават сметка, че това не е животът, който искат да живеят – един живот, лишен от положителни емоции, изпълнен с мрак и гняв. А най-смешното е, че и те самите не знаят защо го правят... Просто... днес, ако момче се държи вежливо с момиче, ако бъде истински кавалер, то за околните това ще е смешно и недопустимо. Което е много глупаво. Изградили са се едни такива ценности, които всъщност с нищо не са ценни за душевния мир. Слагайки тъмните очила, младежите не виждат, не умеят да вникнат в поличбите на живота. Пътят към душевната им идилия е там – пред тях, но някои не го виждат, а други просто го отричат...

    На фона на скромния си житейски опит, смея да твърдя, че аз открих този път. А той ми беше показан от любовта. И като че ли пътищата на доброто и злото в един момент се преплитат в едно кръстовище, въпросът е да направим правилния избор. Малко хора се замислят над тези странни неща като поличбите. Малко хора умеят да вникнат в настоящето, респективно - миналото си и да осъзнаят с какво то ги е променило.

    Захващайки темата за омразата, ще споделя, че и аз имах период от време, в който не виждах „светлина”, гледах на живота от тъмната му страна. Мразех всичко и всички, нямах стимул за живот, за усмивка... Но съвсем неочаквано нещата се промениха... Това ме накара да се замисля има ли съдба, съществува ли Господ, предопределен ли е всъщност животът ни?

    И така, дойде време за кулминацията на моето „просветление”:

Стана така, че се запознах с едно момиче, влюбих се и за първи път изпитах това прекрасно чувство - любовта. От този момент нататък всичко в мен се промени – мисленето ми като цяло, погледът върху  живота, ценностите и стремежите, че дори и философията в мен.

    Всеки ден изпитвах едно щастие, една душевна хармония, за която нямаше особена причина. Усмихвах се винаги, забелязвах красотата в ежедневието си, всичко беше по-различно, някак си вълшебно. Именно този преход в живота ми, сравняващ се с Ада и Рая (ако ги има, разбира се), ме накара да погледна отвисоко на всичко това... Сякаш душата ми се бе издигнала и следеше действията на тялото ми, анализираше поведението ми. Като че ли четях книга, в която се описваше живота на главния герой, неговите премреждия и прехода му към различните ценности и най-вече – душевното му изграждане. Ако трябва да направя резюме на тази книга, то би изглеждало така:

    Героят малко по малко достигаше до своята душевна хармония. Променяше се, любовта го накара да се чувства жив. Накрая той осъзна, че няма нищо по-хубаво от това човек да живее в мир със себе си и с всички околни. Разбра, че пътят към щастието минава през сърцето, а когато то е празно, героят се чувстваше някак си фалшиво.

    След този анализ на кратък момент от своето минало, осъзнах, че „Единствено чистите енергии на Любовта и Радостта са способни да накарат човека да сътвори чудеса.” Чистота, прелест, невинност – все думи, които сами по себе си карат човек да мисли позитивно. Именно тук е синтетиката на всичко, което искам да кажа – избистрянето на душата, освобождаването от всички негативни мисли, постигането на душевна хармония са факторите, чрез които бихме намерили пътя към своето пълноценно щастие.

    На много хора, като че ли нещо им липсва, чувстват се някак си нещастно. И много от тях търсят фактора за промяна на състоянието си в материалните блага. А всъщност не осъзнават, че „Радостта, Любовта и Мъдростта са трите стълба на извечната философия за смисъла на човешкото съществуване.” Човек трябва да работи над себе си, да съумее да прозре пътя към душевното си извисяване. Защото именно от тук започва всичко...

    Аз намерих пътя, показа ми го любовта. Разбрах как да се забавлявам истински, как да постигна чиста и непринудена усмивка като малко дете. И сега, като се замисля, възникват куп въпроси:

Господ ли ми прати това „просветление”? Как така изведнъж целият ми светоглед се промени? А дали пък  постигнах всичкопреждевременно? Не знам отговорите на тези и още доста въпроси, но знам, че чрез мир и любов, мисленето и философията на човек коренно се променят (колкото и банално да звучи). Чувствам се като „просветлен” от Господ, дадох си сметка за много житейски методи...

    За финал ще направя едно сравнение:

Намирайки пътя, аз открих и истинското щастие, осъзнах, че то е неизмеримо с пари и материални блага. Колкото и смешно да звучи, моменти, прекарани за риба с моята любима, са ми донесли толкова много усмивки и незабравими спомени, че не бих ги заменил и за най-голямото богатство на света. Не бих ги заменил за респект в живота, за почитане, за авторитетно име – все неща, към които хората днес се стремят чрез злоба и насилие.

    Горд съм, че добротата е жива в мен, гордея се с желанието ми да помагам на хората, горд съм, че за мен сексът и правенето на любов са съвсем различни неща. Щастлив съм, че любовта и добротата са енергиите, изграждащи целите и пътя в живота ми. Душата ми е чиста, не съм изпълнен със завист и омраза, открих пътя към вътрешното си извисяване. И разкривайки моята истинска същност, сваляйки тъмните очила, успях да съзря, че „Когато човек обича, когато се радва, тогава животът му придобива божествен смисъл.”


© Иван Насков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • това беше много хубаво и поучително.
    знам за какво говориш,наистина любимия човек,как променя всичко,как усмифката е на лицето ти без причина.
    Но,аз искам да споделя че,при нас липсват моментите както ти се изрази,да ловиш риба с любимия човек..
    при нас всичко се превърна в работа( и безработица) всеки ден работа за да може да си платищ наема,и започнаха да липсват моментите,с любимия човек(той се връща уморен и заспива веднага,и утре картинката се повтаря)
    това ме довършва всичко което го имахме,изчезна...
    Именно любовта ни промени,и двамата,но после живота ни погуби..и всичко ти е безразлично вече.....
  • Радвам се,и благодаря на Бога,нека повече млади хора бъдат осенени от божественото...А то е скрито,в Християнската любов,към любовта към ближните,към отдаване от себе си,тази чистата любов,която щедро ,щедро получаваме свише!
    Човек избира, има само два пътя,на божественото,по Божите закони,или не ...по своите пагубни...Духовното в нас се развива,усъвършенства...стига да си поставим тази цел!
    Поздрави!Есето ме обнадежди!
  • Здавей, искам да ти благодаря за хубавото есе и да те насърча, ако можеш да пишеш още такива.
Предложения
: ??:??