Животът на един човек преминава през много изпитания. Длъжни сме да минем през тях, но не по заобиколния начин, а по начин, по който да вдигнем главата си гордо след дълбокия кладенец. В труден момент човек не знае какво да прави. Твърде объркан е, страхлив, притеснен и много уплашен. Всичко е до време.

       Най-малките проблеми са несъществени и се забравят от ден на ден все повече и повече. Не правят впечатление на бъдещето на човек и не оставят траен отпечатък. Всеки ден си казваме, че в живота ни не се случва нищо интересно, а когато се обърнем назад и погледнем, че нищо не е същото и сме минали през толкова много препятствия, се чудим как за отрицателно време всичко се е променило толкова много и ние вече не сме същите хора.

       Проблемите. Коварните проблеми, големите, истинските проблеми. Питам се защо изобщо ги има и защо изобщо съществуват. Оставят белег в живота. Голям нетраен белег. Белег за цял живот, от който боли, от който понякога бъдещето ти зависи от него. Има хора, които са научили, че са болни от тежка болест, но въпреки това те не се предават, изправят се лице в лице със смъртта и въпреки всичко я побеждават. Има и други, които са принудени да живеят с нелечими болести и с болка за цял живот, но не се отказват, остават тук с нас, със своите близки, защото по-лесния вариант е да се откажеш, но те минават по трудния път, изкачват своите лични върхове и водят битка със себе си.

      А ти…. Когато го пребориш и дори след време успееш да вдигнеш главата си – ти си силен. Много силен. Трябва да си горд със себе си, че си преминал през голямо препятствие, през голям трап, който си прескочил, а не си паднал в него. Паднал си по колене, но не и по корем. Изправил си се въпреки цялата болка. Браво! Гордея се с теб. Гордея се с духа ти, с борбеността ти. След всичко това бъди себе си! Гордей се така, както аз се гордея с теб. Ти си направил много за себе си и за живота си. Обичаш се, обичаш себе си, живота си, пука ти. Истински си, труден характер и не се пречупваш лесно. Победил си себе си! Не другите, ти не живееш за тях. Изкачил си върха не заради останалите, а само и единствено заради теб самия, заради себе си.
Помни едно: ЖИВОТЪТ ОБИЧА СМЕЛИТЕ!