Дните на живота ни отминават бързо като току-що отлетял самолет от София до Варна... Макар и в бързината, намираме време да помислим за най-хубавото, което да ни бъде пътеводител в случващото се в света на нашите дни. Но понякога в стремежа си да наредим всичко на мястото му, изведнъж всичко може да се обърне точно в обратната посока. Тогава... Какво става тогава?... Понякога човек може да достигне и до най-лошото - може да получи инфаркт и дори по-зле... Но в повечето случаи оставаме шокирани от случилото се... обзема ни чувство на страх... чувстваме се самотни и безценни! И във всичката тази еуфория се чудим какво да направим... накъде да идем...
   Чувството на вина обаче си остава... започваме да се самосъжаляваме и изпадаме в невидение... Изведнъж всичко в живота ни се обръща, а ние оставаме объркани и не знаем какво да сторим... Тук, в този момент, явно имаме нужда от приятел до себе си, от човек, който да ни подкрепя и който да ни води напред, за да излезем от пещерата на страха и отчаянието... да ни накара да повярваме отново в живота и в неговия смисъл... да изправи наведения ни поглед високо към небето и отново да опитаме от сладките неща, за които сме бленували, мечтали и сънували.
   Човек никога не губи, ако опита пак... и пак... Важно е да не се отчайваме и да не падаме психически на ниско, а също и да се справяме сами... защото понякога приятелите ги няма точно, когато се нуждаем от тях... а и какви приятели... днес има само приятели  в нужда, но това е друга тема.
   Затова, мили читатели или слушатели - бъдете силни и гледайте само напред каквото и да се случва! В живота всяко лошо се съчетава с нещо добро!