Когато ми е тъжно, сякаш вятърът играе в косите ми...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към теб.
Силует, там на пътя различавам, ти си, а мълчиш. Когато съм тъжна, разговарям с тревогите и нося тежестта на товара човешки.
Блуждаят очите в мъглата и търсят пристан за болката в гръдта ми. Когато съм тъжна, приютявам нечии огън в дланта си и рисувам в простора една изгубена любов. Искам да побягна, далеч от думите жестоки, далеч от мислите злокобни, далеч от спомените тежки. Сърце! Спри да биеш! Спри! Недей! Животът е немислимо бреме от неизличими болки! Когато ми е тъжно, в полета на птица улавям колко е хубаво да си свободен. Но защо тази свобода ми причинява толкова ридания?
Не мога да забравя моментите, които ме правеха щастлива.
Тогава не бях сама в тълпата. Ала ти си тръгна. Мъ ...