mislitel (Георги Каменов)
1139 11049
5.05.2020 г., 22:24 ч.

Когато омразата и завистта говорят 

  Есета » Социални, Граждански
1700 6 31
2 мин за четене

 От много, много години наблюдавам едно интересно явление и в реалния реал, и във виртуалния такъв. И то въобще не ми харесва!
 Става въпрос за това, че навсякъде се срещат хора, които преизпълнени от негативизъм, не можещи повече да го удържат в себе си, започват да го бълват, и да замърсяват с него всеки вид околна среда. Явлението, метафорично казано, наподобява вулканично изригване, но още по-описателен е един друг израз - бунт на задръстена тоалетна чиния, защото излизащото от нея, много повече прилича на онова, което изливат подобни злонамерени човечета.
 И тук става нещо доста интересно,което не само аз си обяснявам с донякъде робската народопсихология на един свикнал да търпи и да мълчи народ. Появи ли се такова порочно явление, мнозинството се притаява в хралупите си и започва една игра на мишкуване. С две думи, иначе на пръв поглед, решителни личности дори, предпочитат да изчакат бурята да отмине, а те, удобно и безопасно, наслаждавайки се на своя домашен уют, често попържвайки дори под носа си, или на ум отговарящи смело и доблестно... просто не предприемат нищо, за да бъдат чути... 
 А негативизмът се лее и лее, и единственото само неколцина "луди", се изправят и го поглеждат в очите... Уви, "лудите" от тази порода не са много в любимата ни Родина, докато тези, които говорят с гласа на омразата и завистта, сякаш се самоклонират... И в един момент, сред почти тоталната страхлива тишина, остава да ечи почти сякаш само техният кръвожаден вой...
 И в това е страшното! Така страничният наблюдател остава с впечатлението, че в публичното пространство, само злото е на мода, защото само този, който говори, само той ще бъде и чут!
 Тъжна истина е това, тъжна и тежка.
 А иначе, оправдания много. Става въпрос за тези, които за да оправдаят ненамесата си, ще ги открият за да успокоят /приспят/ своята съвест. От не искам да падам на това ниво, през убии глупака с мълчание, до това не ме засяга лично... и още купища, купища подобни...
 Да, оправдания винаги ще се намерят, но... докато почти всеки си има такова, което му пасва по размер, цвят и комфорт, нищо няма да се промени! Злото ще продължава да завзема все нови и нови територии, "лудите", които са малцинство, ще продължават да изглеждат като истински такива, и... ще си живеем все в същото блато!...
 А аз, като човек, не искам да битувам в такова! Надявам се, и Вие...

04.05.2020.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментара, Самовила.
  • Хареса ми позицията, че не трябва да си мълчим ако срещнем нещо нередно, защото мълчанието често се смята сред невежите за съгласие. Ако започнем по-често да се възпротивяваме на всяка нередност като индивиди, ще израстнем по-бързо като общество. Общество на зрели индивиди, самокоректив на колектива.
  • Благодаря за разнообразните мнения, приятели.
    Доколкото за ситуацията с короновирус, заболяване има. И трябва да има контрол, но не трябва този контрол да стане верига, която да носим и след кризата!
    Думата контрол я ползвам като символ на медицински мерки и адекватни решения относно болестта. А те са с обратна връзка. И обществото, и властта трябва да са адекватни.
    Веригите символизират решения само на властта, която използвайки мътната вода, е способна силно да обсебе правата ни, и то за период, който не се ограничава с времетраенето на заразата. Тук вече обществото трябва да е коректор, ако има подобни явления.
    Още веднъж благодаря за коректни тон на този дебат.
  • Знам, че не си цитирала. Казах го с "превантивна" цел, защото от досегашния ми опит да говоря с други хора по темата разбрах, че това е един от основните аргументи. Например- "Ауууу, в Италия за денонощие се разболяха хиляда човека!" (същите тия обаче услужливо пропускат да споменат, че например в същата тая Италия за денонощие са оздравели 800)... Или "Аууу, в Ню Йорк погребват жертвите в масови гробове!"+ снимка( и отново услужливо пропускат да споменат, че масовия гроб от снимката е бил използван много преди появата на коронавируса за да бъдат погребвани бездомни и клошари и ще бъде използван със същата цел и когато всичко това отмине).
    Да, Георги. Предполагам не са говеда и гражданската им позиция се изразява (също като нас ) да коментират по форумите (вместо да отскочат на екскурзийка до Гърция). А, чакай- то пък не могат да отскочат, понеже Големите братя затвориха границите навсякъде :D ...
  • Искра, без да влизам в полемики относно опасността от вируси, техния лабораторен или естествен произход, случайното им или не „пускане" сред населението, само ще допълня, че общото между властта в България, в САЩ или в Зимбабве е желанието им да контролират поданниците си. Нали се сещаш за Големия брат на Оруел ? Ами, сега под една или друга форма заживяхме именно в тоя тъй „прекрасен” свят . И именно цялата ситуация с коронавируса им даде удобен повод на тия световни правителства да си направят едно леееекичко социално експериментче и да пробват докъде стига границата на търпимост на „обикновения” човек… Да, навсякъде има мерки. Както и навсякъде има хора, които са вече толкова наплашени, че са съгласни да живеят и половин, една, две, (десет! ) години в изолация, само за да не кихне някой насреща им :D (и ще те помоля да не ми цитираш данни колко човека се заразяват с коронавирус за денонощие, защото аз със същия успех мога да ти цитирам данни колко пък оздравяват ).
  • Христо, хората не са говеда, в други държави и го показват. Има гражданско общество.
    Няма нищо, Искре, имаш мнение, казваш го.
    Не, Ирен, не като мен, просто да осъзнаят, че имат право на глас, а не да загърбват всичко, и да си живуркат, пък каквото стане и дойде.
    Димо, човек има избор, какъв да е. Просто не трябва да се бърка изборът, със стадния инстинк.
    Благодаря, приятели, за тези включвания!
  • Ееее, щом си съгласен вече разчитам, че ти ще убедиш поне стотина души и ще ми помогнеш за изпълнението на мисията. Хубав ден имайте, момчета и момичета!
  • Не искам да ги променям Завет. Хората се променят само ако самите те пожелаят това, а и дори тогава им е трудно. Но вярвам, че хората могат да "работат" за обща цел ако пожелаят, дори в други отношения да имат различия. За целта обаче трябва да приемем, че различните мнения е нормално да съществуват и тяхното наличие не ни прави врагове.
  • Сега пък не сме разбрали какво е искал да каже авторът. Голямото и общото в Държавата не е ли отражение или събирателно на множество малки, незначителни, конкретни случки, свади и постъпки? Ние хората обичаме да казваме, че рибата се вмирисва от главата, но дали да си даваме сметка, че в обществата „главите “ се избират от мнозинството. Моето впечатление е, че огромна част от хората в България са фанатици. Различни хора в различни области, но всеки фанатично приел, че неговия светоглед е единствено верен и отхвърля всичко различно от него. За президента или против него, за управляващите или против тях , за Господ или против него, за тютюнопушене или против, дори за възпитание на децата и за гледане на домашни любимци и т.н. Колкото и клиширано да звучи, всяка голяма промяна може да стане само с множество малки промени. Да… и ти искаш същото, нали? Хората да се променят и да бъдат по „като теб“ ? Не е ли по-добре ако се опитаме да търсим не какво ни разделя, а какво ни обединява?
  • С риск да ме обвинят в именно такова „малодушие” аз пък не вярвам, че народът е нещо повече от безгласна буква (поне не и за „важните” неща в държавата). Най- пресния пример- ситуацията и цялата лудост около ш*бания коронавирус. Е, какво точно зависи от нас в цялата тая работа? Че потъпкаха едно от основните ни права- правото на личен избор и властта (в момента в „лицето” на Б.Б., ама можеше да бъде и всеки от лидерите на другите партии, ако управляваше в подобна ситуация) ни правят на маймуни и ще продължат да ни правят на такива докато те решат кога да спрат (а не докато ние поискаме да спрат), Иначе, да- от нас зависи да се „преборим” за смяната на името на улицата, на която живеем или пък да спрем незаконното застрояване на градинката пред блока (ама това е само защото на представителите на местната власт не им пука кой знае колко за нашите улички или градинки и са съгласни да претърпят „загуба”, създавайки ни измамното чувство, че сме „победители” и „бунтари” )…
  • 👍
  • Е, поне не се научих да си мълча и не искам да се уча тепърва!
    Работа се намира, достойнство, не!
  • Димо, разбирам те чудесно. Уволняван съм няколко пъти, защото не си мълча, но това е друга болка. Боли ме не толкова това, колкото, че примерно на едното място, от 200 работници без заплати по 6 месеца, а само аванси, само трима надигнахме глас и си търсихме правата - е, после и работа си търсехме...
    Ей за такова мълчание говоря, не за дребното, в селския магазин.
    Благодаря, че ме разбра.
  • Усетих, Дени, още вчера, но просто на този празник не исках да задълбавам в коментарите, или да предприема нещо. Все пак в този ден тази ми творба не бе в челото на моите приоритети.
    Благодаря ти отново.
    ПП
    А доколкото за изтрезняването, дори не съм близнал капка, та съм свеж на краставичка.
  • Георги, мисля, че тук грешно, и аз и аз много други разбрахме есето ти. Аз го разбрах като да спориш със завистил и злобен човек, който носи негативизъм. За това смятам, че поради грешното схващане оставяме коментари, които просто не са по същинската тема, която си искал да засегнеш.
    Чудесен ден! И изтрезнавяване 😂
  • Марко, Дочка, тук не съм съгласен, особено от гледна точка на това, че творбата ми е далеч над подобно дребнотемие. Става въпрос за мълчанието ни, като цяло, не за това, при което се отбягва намесата, примерно в скандал в местната млекарница.
    Мълчим си и там, където е важно народът да покаже, че не е примерно, безгласна буква, или жертвено агне.
    Благодаря и се радвам, че се изказахте под есето ми.
  • С Марко!
  • Георги, съгласен съм с теб, брат. Но има и нещо друго. Не можеш да се сбориш със свинята и да не се окаляш. Има хора с морал и интелект много под твоя. Предизвикват те, притискат те да слезеш на тяхно ниво и вярвай, брат, там са много силни. Не можеш да излезеш с интелект срещу простака. Нямаш шанс. Водил съм я тази битка. Единственото оръжие си остава да убиеш простака с мълчание. Това не е слабост. Това е тактика. Просто му прости. Той не осъзнава колко е ниско а и не можеш и да му го обясниш. Както казват: " Ако се скарат двама, виновен е по-умния".
  • О, колко добре си го казала, Мария!
    Само мога да се чувствам щастлив, че закичи с такъв прекрасен коментар това ми есе!
    Благодаря!
  • Заставам зад позицията ти и те поздравявам! Побеждава само този, който се бори. Ако стоиш в ъгъла, и сянката ти ще коленичи пред злото
    от страх ли, от примирение ли или от още по-страшното - от безразличие.
    Стиховете ни нареждат под знамето на немълчаливите. Да го развеем!
  • Ирен, творбата ми е картина на ставащото повсеместно в България, не отражение на някакъв махленски спор!
    Благодаря за хубавия коментар и ти честитя и аз празника.
  • Омразата и завистта? Дали е само това? Или може да включим - презрение, язвителност, сарказъм, липса на възпитание, на добър вкус? Всичко това го има, но понякога е просто различна гледна точка от твоята и всеки със зъби и нокти се "бори" за своята "истина". Както е казал Марк Твен - "Ако спориш с идиот, вероятността той да прави абсолютно същото е много голяма." Спорът има смисъл единствено, когато преди да почнеш да спориш, си задал въпроса, дали човекът насреща е умствено достатъчно зрял, че да схване концепцията на различните гледни точки. защото ако не е, спорът е само чесане на езици стигащ често до война. Но вероятно всеки от нас понякога е влизал в излишни спорове... Честит имен ден, Георги! Здрав бъди!
  • Стойчо, Димо, Дени, Мариела, радвам се да ви видя и тук! Днес в диалог/спор с никого няма да влизам, от уважение към празника.
    Благодаря, приятели.
  • Когато си толкова различен
    и не се вписваш в рамката
    на всеобщите представи,
    а в сърцето ти покълват
    само семето на добротата.
    Ти, смело изправи се
    и кажи го!
    "Не аз съм луд,
    а лудите сте Вие!
    Хора, осъзнайте се!
    Нека любовтта
    и добротата да царуват!"

    Честит празник!
  • Георги, аз пък мисля, че един негативен човек е негативен за себе си. Например, някой ти казва, че хич не си вършиш работата добре. Този някой, няма никаква стойност в живота ти. Ти си длъжен да се защитиш от негативната му енергия, която той е готов да излее. В повечето случаи, ако кажеш-"Добре" , за него е ясно, че не е" добре" . Той не ти го е казал, за да кажеш "добре". Той иска да спориш и той да се освободи върху теб, колкото и гнусно да звучи. Недавайки му възможност, го наказваш. Ти не поемаш неговата енергия, оставаш си както преди, а той отива да търси друга жертва. Негативното разяжда. И да спориш, и да не спориш с него, човекът с тази лошотия и отрицателна енергия е болен човек. Тя го съсипва. Не е като на война, или като между истински конкуренти. Когато видя човек, дето търси лошото, знам, че е болен човек, тежко му е. По цял ден му е негативно. И го съжалявам. Но изправяйки се срещу него му генерирам нови сили. Той това чака.
    Георги, честит празник!
  • Добротата не е агресивна.
    "Не спори с глупеца!"-Пушкин.
  • Да, Искре, не спи и насита няма. Но гадното е, че даже и с него се свиква, и в даден момент се приема за част от "нормалното"... Благодаря за силното включване!
    Таня, твоят коментар си е цяла творба, която сама по себе си трябва да се коментира. Аз няма да го направя, но ти благодаря от сърце за него!
  • За малко ще остана в тишината,
    далеч от разпри, спорове, лъжи.
    А в мислите си с божия подклада,
    ще моля да сме малко по-добри.
    Ще спра да се доказвам. Няма смисъл.
    Нали на всеки избор е дарен
    какъв да е... обичан, необичан,
    предател, победител, победен.
    От думите излишни изморих се.
    Тя, правдата, е с хиляди лица.
    И колкото са хората, съдбите,
    те толкова и мъдрост по света.
    Затварям се във римите си само,
    преглъщам думите "турлю-говеч"
    с горчилка във душата, не е драма,
    но по-добре така... да съм далеч.
  • Да, лесният избор е да се следва течението, да се скриеш от лошото, да се лъжеш, че всичко е наред...
    И да заспиш с чиста съвест, самоубедил себе си...
    Благодаря за чудесния коментар.
  • Благодаря, Таня, оценявам това!
  • Съгласна съм с всяка твоя дума, Гоше!
    Поздрави за позицията!
Предложения
: ??:??