Ето, още една затворена книга... на един живот и една прелестна душа.
Лутам се през тъмна гора с огромни сиви дървета... кално,влажно... гледка, смразяваща сетивата ми. Мрак, пустота... Страх, агония... Къде се намирам? Помогнете ми!
Да... там някъде между живота и смъртта, битието и всемира, пространството и вечността, ада и рая, Аз и никой, душата и тялото.
ЕХООО!!! Има ли някой? Има ли някой, на който да предам посланието си?
Мрак, пустота... мълчание, самота. Коя съм? Коя бях? Какво станах? Има ли още болка, която не съм изпитала, а ми е нужна да изпитам?
Самият живот е една безкрайна болка. Болка, причинена от борбата да оцелееш в един свят на безкрайно съревнование, алчност, жестокост, поквара. Борба за надмощие.
Унасям се... виждам родния си дом, виждам мама да се труди, да засажда прекрасен живот в утробата на Майката Природа. Те обменят една близка енергия, образуват ореол от приказна светлина помежду си, защото всяка знае какво е да дариш живот. Колко много обичам тази жена!. ...