В сентенцията на Оскар Уайлд са свързани по странен начин две от най-красивите думи в световната лексика - "добро" и "щастие", но, вплетени така, те будят сериозни и интересни размисли.
Щастието е особено състояние на духа, независимо кой и как го определя: дали то е в парите, в любовта, в здравето или в това, да сториш добро някому. Но когато си щастлив, изпитваш едно странно желание (всъщност защо ли странно, напротив - би трябвало да го наречем нормално човешко чувство) да дариш от своята усмивка на всеки срещнат, да откъснеш листенце от своята радост и да го оставиш в ръцете на вятъра, понесъл го в неизвестна посока. Именно неизвестна, защото ти не избираш на кого да го дариш, а в това се крие истината за доброто - онова добро, което не търси благодарност и признание, не се надява на отплата, онова добро, за което нашият народ така добре е казал: "Направи добро и го хвърли в морето."
Но защо щастливият е винаги добър? И ето, възниква една еретична мисъл - дали щастието не му е в по ...