Жълто-зелената гъба за миене на чинии у нас, струваща 50 стотинки, едва ли може да побере толкова вода, колкото тъга побра моето сърце за тези дни, когато ти не бе до мен.
Чашата на цветни фигури, точки и петна от която пия своя сладко-кисел сок, едва ли е в състояние да събере цялата горчилка насъбрала се у мен.
Нито жълтият, иначе за четири пушача, пепелник ще успее да събере фасовете, които оставям след любовния ми глад, несполучливо залъгван с тежкия цигарен дим изпълващ тежко дишащите ми бели дробове. Те само се издигат и отпускат въздишка след въздишка...
Дългите нощи, в които не искам да заспя, защото не мога, а немога защото не искам да си легна сам, че легна ли отново ще съм онзи недовършен портрет, чиито контури са добре подчертани, но някак сиви, останали без цветове от вече изцедената палитра останала без своята шарена същност от онзи момент, в който те срещнах и разбрах колко съм бил сам.
Нима са сбъркали името ми като само с първата буква от него са улучили, че да – започ ...