Кой си ти?
Всъщност кой си? - Строга осанка, стегната походка на сигурен мъж, силни ръце и... две топли и малко тъжни очи.
Преполовил житейския си път, крачиш сигурно и малко самотно напред.
Обрулван доста често от Съдбата, но изправящ се винаги по-силен от преди.
Поучи ли се от всички уроци, които ти даде животът? - Стана по-силен. А по-добър?
В изпълнения с грижи ден, работиш и пак работиш, бягайки от мислите си. А вечерта - дълга и тъмна, сам с дерзанията си, сам с хилядите си въпроси, придремваш малко и се въртиш в собствените си терзания. -"Сгреших, но право нямам ли да съм щастлив? Не платих ли висока цена за грешките си?А поучих ли се?"
Какво ти трябва? - Малко, много малко. - Някой да погали ръката ти. Някой да ти каже "добро утро, как спа". Някой да мисли за теб и просто да те обича.
А ти - можеш ли да се довериш ако срещнеш този човек и да го оставиш да те обича, просто да те обича както той си знае - без съмнения, без въпроси, без сенки от миналото и настояща вина - просто да се обичате - тук и сега.
Ако намериш този човек, не го изпускай, не позволявай да си тръгне, а го задръж и го обичай силно и той ще е винаги с теб.
© Христиана Христова Всички права запазени