В същността на всеки човек присъстват две половини, невинаги равни, често едната преобладава над другата. Това е нещо естествено, понеже целият ни свят и Вселената са основани на една своеобразна амбивалентност. Ако се замислим, всичко има двойствен характер, но това е и необходимо, тъй като нещата са взаимосвързани и се преплитат едновременно едно в друго. За да бъдат разгледани един обект, явление и др., те трябва да се изтъкнат посредством нещо противоположно. В този случай, двете полюсни категории, които се коментират, са именно истинската, непринудена част на Аза и съответната ѝ – лъжлива, прикрита страна. Последната е резултат от множество случки от нашия живот, които несъзнателно са повлияли за изграждането и. Оттук, и трудността тя да се открие и приеме…

Именитият швейцарски психолог Карл Юнг пръв започва да говори за тази тайнствена страна от психиката ни като за “сенчестия ни Аз”. Той е наречен също нисш Аз, алтер-его или лъжливо Аз – мястото, където живее непроявената страна на нашата личност. Нашите ,,проекции” настъпват, когато хвърляме подсъзнателно своята сянка върху света около нас, който след това го отразява върху нас. Неслучайно се казва, че ние сме „огледало“ на хората в полето си, т.е. сенчестият Аз привлича тези, които споделят същата сянка – имат същите мисли, сходни ценности, възгледи, навици, емоции и т.н. Лъжливото Аз обслужва чужди модели - желания, цели, и/или наши лични страхове, т.е. то не е действителна част от нас.

От друга страна, истинското Аз – онази идентичност, която принадлежи на всеки по уникален, неповторим начин, ни характеризира като отделни, неповторими личности, неспособни чисто универсално, да приличаме дори малко на когото и да е било. Важно е да се отбележи, че то в никакъв случай не е идеално, но поне е искрено и неподправено… то внушава едно огромно разнообразие от оригинални черти и качества и ги превръща в единствени по рода си. Това ни прави несравними едни спрямо други и същевременно равни и единни, понеже всички ние имаме еднаквото естествено право да бъдем изключителни и равностойни пред това.

За съжаление, всички ние притежаваме и проявяваме нещо наречено „защитни механизми“ в психиката си, което се появява понякога епизодично, най-вече, като реакция на травматични събития, но друг път се оказва неделима част от личността ни. Основните 5 емоционални травми от детството, класирани от авторката Лиз Бурбо, които повлияват най-значително върху нас и целия ни живот, са страховете, свързани с изоставяне, отхвърляне, несправедливост, предателство и унижение.

Дъщерята на Зигмунд Фройд - Ана Фройд, през 1936 г. публикува книгата „Азът и механизмите на защитата”, в която доразвива и дава имена на специфичните механизми, които Азът използва, за да се съхрани целостта на личността (нейният интегритет) в условията на външна или вътрешна заплаха. В нея психоаналитичката прави йерархична класификация на защитните механизми от психологично естество според относителната степен на зрялост на личността в нейните отделни етапи на развитие. Те са множество, но най-характерните от тях биват: Проекция, Изместване, Отричане, Проява на агресия, Идентификация, Компенсация, Сублимация, Алтруизъм, Интелектуализация и мн.др.

Затова въпросът „Кой съм Аз?“, който може би на пръв поглед изглежда доста лесен, представлява огромна трудност да бъде отговорен искрено и по-задълбочено. Той е вечното търсене по този своего рода път на себепознание и развитие. И затова този процес продължава цял живот. Тоест въпросът остава отворен, тъй като ние самите трупаме житейския си опит в продължение на целия си живот, ценностите ни, възгледите ни непрекъснато се изменят, както и ние самите се променяме константно. Но именно вследствие на самопознанието си, откриваме постепенно малки отговори, които може би биха ни приближили до бленуваното откритие – какви и кои сме ние всъщност? Затова смятам, че човек трябва да търси цял живот, най-вече неща, свързани непосредствено със самия него, за да се чувства удовлетворен, че поне донякъде в този безкраен „път“, е успял да се докосне до Истинската истинска част от своята личностна същност.