Бъдни вечер е! Запалих свещ. Чисто нова. Взирах се в пламъка с часове...
Спомням си последния миг от твоя живот. Спомням си последната ти въздишка, която поех от устните ти, вдишах дълбоко и съхраних в душата си непокътната сякаш никога не си я въздишал. Никога, никога няма да се разделя с нейния товар... Никога... Не искам...
Загасих свещта, когато спокойният пламък започна да се извива в мъчителни гърчове. Правата, стройна свещ се бе превърнала в безформена застиваща течност. Горещата лава се превърна в камък. Нямаше го вече пламъка, точно този, който превръща свещта в светлина... Тебе те няма...
Коледа е! Първата Коледа без тебе, а все още не съм намерила светлината, която ми е необходима за да живея без теб...
Липсваш ми...
Почивай в мир...