aza-9 (Пенелопи Клисурска)
11 28
16.06.2010 г., 15:12 ч.

Компромисът 

  Есета
1674 0 3
1 мин за четене

     Вратата се отваря и влиза  той.  Този, който ме е зазидал в себе си наивното желание да ме притежава.

    Зашила доброволно едното си око, аз притварям и другото в очакване. Отдръпвам се навътре в себе си и го оставям да се опива от мисълта, че ме притежава, че ме е покорил.

    Какъв наивник!

    Живея един живот със зашити надежди, със зазидани мечти и желания, с потрес от неговите ласки, но с упоритата надежда за някаква другота. Всяка сутрин търся себе си в огледалото и всяка сутрин с учудване виждам една непозната - примирена и безразлична, с едно зашито око и с безизразно изражение в другото...

    Но днес, поглеждайки по навик в огледалото, аз най-неочаквано забелязах крилете си!  Надеждата ми подскочи радостно и се намести между тях с желанието да полети на воля.

    Стъписан, денят спря своя ход - превърна се в минало.

    Аз бях вече друга! С широко разтворени очи, с разперени криле, които ме връщаха към самата МЕН.

 

 

 

публикувано в"Моето чудовище"- 2005 г.

© Пенелопи Клисурска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??