*Nightmare*
Събух обувките си! Тръгнах по ситния, златен през деня, но сребрист сега - на лунната светлина - морски пясък. Времето сякаш беше спряло. Водата беше така гладка и черна... черна като очите, които ме преследваха в съня ми... сън, който се повтаряше нощ след нощ. Сън, а може би кошмар, след който се събуждах потна, с насълзени очи в леглото си. Сега не виждах нищо друго, освен лунната светлина, разхождаща се по съвършената морска повърхност. Лунната пътека е най-прекрасната гледка на света - единственият лъч надежда и избавление... за мен. Вървях непоколебимо, уверено, без да обръщам внимание на острите черупки на мидите, впиващи се в плътта ми и сякаш опитващи се да ми причинят болка, да ме върнат към реалността, да ми попречат. Спрях! Бялата ми сатенена нощница се развяваше, пресягаше се към морето. Дългата ми тъмнокестенява, почти черна коса галеше лицето ми и извършваше красиви спирали, породени от нощния бриз. Водата заливаше босите ми ходила и след това безмълвно, прик ...