Понякога, когато много ме боли,
притварям аз очи.
Сълза се спуска по лицето, а
мъка сковава сърцето.
Думи, думи, много думи вътре в моята глава.
Чудя се, кои от тях да подбера.
И обърнах се към тях за съвет,
коя от тях заслужава да е в тоз стихоплет.
Мъката ми проговори:
- Избери мен и няма да сбъркаш. Аз съм силна и винаги въздействам.
След нея и скръбта ми продума:
- Вземи ме с мъката, аз също съм силна.
След тях започнаха всички да викат.
Там бяха болката, страданието, тишината, отчаянието...
- Ще ви взема всичките - казах им аз. Но за да ви има тук,
вътре в мен има една единствена дума, заради която ви потърсих.
И тази дума е най-силната сред вас, но никога не идва сама.
Вие всичките я следвате навсякъде.
Смъртта - това е най-страшната дума...
© Радина Всички права запазени