13.08.2014 г., 9:02 ч.  

Крахът на финитния рай след геоцентричния синдром 

  Есета
3129 0 17
11 мин за четене
Големият блян! Така може да бъде наречена човешката мечта да се докосне до онова първоначало, от което възниква всичко. При това, дали се касае за едно единствено начало или за краен брой такива - негови финитни заместители, е очевидно без значение (от чисто философска гледна точка). Това е като преминаване от атом към молекула. Този блян пронизва тъканта на наука, изкуство и религии. Той е рационално съотносим към един неотстраним дефект в човешкия геном - "жаждата за тотална и безогледна редукция и опростяване". И обикновено тази "жажда" се съпровожда от феномен, който следва да бъде наречен "геоцентричен синдром". В обобщен смисъл това е изконната необходимост на човека да "засява" в логическите си конструкции някакъв авторитетен и надежден "център", а всичко извън него да възприема като периферия. Исторически това е достатъчно добре онагледено от знаменития геоцентричен модел /на Клавдий Птоломей/, взел /в буквалния смисъл/ много жертви, не без помощта на Светата инквизиция. Излишн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Предложения
: ??:??