Край... Това беше, нали? Сложихме край на мъките и на двама ни, или поне така си мислим. Олекна ли ти сега? По–добре ли се чувстваш? Отърва се от мен. Другата спечели битката за сърцето ти. А що за битка бе това, та аз бях с вързани ръце?! Това ли искаш наистина, това ли желае сърцето ти, или то вече не участва в сценария ти... Вече започвам да си мисля – обичал ли си ме истински някога, отдавал ли си ми се така, както аз? Така мечтаех да сме отново заедно, а какво получих в замяна... Но поне за едно нещо бъди сигурен - аз ще продължа напред, ще направя някой друг щастлив, колкото теб, ще обикна друг и постепенно ще те изтръгна от сърцето и ума си, а ти? Ще успееш ли да обичаш друга, колкото мен, ще можеш ли да си така щастлив, колкото беше с мен? Знам отговора, колкото и да го отричаш – не, няма да можеш, колкото и да ти се иска. Дори и сам си го казал: "След първата любов всички други са само за забавление." Помниш, нали? Ще съжаляваш някой ден за това, че отказа любовта ми, отхвърли ...