30.03.2007 г., 21:33 ч.

Краят на вярата 

  Есета
2336 1 2
4 мин за четене
От автора, седнал на леглото
Тя не искаше да повярва! А и да искаше - вече не можеше! Тя се отказа да се бори точно в мига, когато вдигна телефонната слушалка! Нима беше възможно?! ТЯ СЕ ПРЕДАДЕ!!!
Но... нямаше вече сили! Не искаше да се бори безсмислено! Тя беше безсилна! И точно в този момент осъзна, че всъщност тя никога не е била по-важна! А защо ли толкова години се опитваше да заблуди сама себе си ???
Никога нямаше да намери отговорите, от които се нуждаеше, за да продължи пътя си... Но трябваше да измисли някакъв начин да се справи с болката, която я изгаряше отвътре!
Тя искаше в този момент да е мъртва, да не чува или усеща нищо... Чувството на самота беше най-приятното в момента... За нея животът си отиде преди броени минути... когато тя... реши... че не ИСКА повече да се бори!
Борбата никога не е плашела това момиче - напротив - винаги я е амбцирала да продължава напред, да постига по-високи цели! Новите предизвикателства бяха интересни на нейната чувствителна, крехка личност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Предложения
: ??:??