Какви са духовните стремления на народа? Какви способности има публиката, за да намери това, от което се нуждае, за да задоволи духовните си потребности? Как ще бъде провокиран всеки от нас да забележи характерните черти на творбата, която бъде предложена на неговото внимание?
Творецът... А кой ще отвори неговата книга?
Много са въпросите, пред които се изправяме, за да си обясним процеса на създаване на едно произведение на изкуството. Дали ще е новост в технологично отношение, която ще внесе модерен „дефект“ , дали ще се търси мащабност при отразяване на проекта сред публичността, дали произведението на изкуството ще действа като „отрезвяващо хапче“, което да ни отпраща към опита на старите творци, дали усещането при пърформанса ще бъде за личен контакт между творбата и „консуматора“ на изкуството, всичко това трябва да се прецизира, уточни и тази преценка е част от творческия процес.
До къде може да стигне едно произведение на изкуството означава колко дълбоко прониква в душата на народа. Казват, че Кристо прави своите „Плаващи кейове“, защото има мечта да ходи по вода. Усещане, което всеки от нас вероятно би искал да съпреживее с него или със свой близък приятел.
Една творба може да обединява много хора, чрез въздействието и отзвука си да служи като обединяващо звено на определен кръг, да сформира общности, да сплотява на база общи интереси и художествени възприятия. Въздействието му често провокира обществени дебати, които са отправна точка дори за по-мащабни дискусии на социално значими и наболели въпроси. Понякога създателят на творбата е мотивиран именно благодарение на старанието да бъдат разрешени тези обществени проблеми.
© Мария Всички права запазени