КРЪГЪТ
Има едни стари часовникови кули, при които на всеки кръгъл час се появяват едни човешки фигурки. Правят един полукръг с лице към площада, после изчезват под купола. Периодически и на равни интервали, те извършват едни и същи движения от векове насам. Изглеждат безразлични, безжизнени и механични, сякаш са взети от сцената на куклен театър.
Ако ежедневието е такъв постоянен кръговрат в една зависеща от обстоятелствата действителност, това означава, че ние сме негови вечни пленници. И ако това е външна съдба на човека, как той се отнася със своята истинска същност и призвание? Придържа ли се по някакъв начин към него или го пренебрегва, запълвайки своето съществуване със заместители на това, което би трябвало да бъде автентичният му живот. Изглежда, че сме способни всеки ден да подменяме себе си, тоест да фалшифицираме своя живот. И тук съвсем логично възниква въпросът: притежаваме ли въобще едно широко поле за свобода по отношение на своето аз или съдба? Възможно ли е да изневери ...