Купесто-дъждовно с възможност за преваляване
Спасете ми шибаната душа, изроди!
Тая гадна черна дупка поглъща всичко.
Никакъв шанс!
Ебати нанагорното.
По дяволите и изтънчения език – няма време за него. Няма време за живот!
Вали.
Не се съмнявай в мен.
Никога!
Бе ми обяснено. Не заслужавам усмивки и сълзи.
Няма медал.
Събличам си душата, после я раздирам и изхвърлям. И всичко това за няколко грама ехиден смях.
Бутилката е празна, затова залитам.
Скапаното ми его сигнализира прокъсaно SOS.
Вали!
Драпам - с летните гуми.
Човек съм, често ми се случва да бъркам. Унасям по завоите на тая калпава писта.
Буря! Не в бутилка, а в скапано кенче от бира!
Вътрешното ми аз се просмуква навън през порите – грозно, черно, бездушно.
Парадокс – материализирането на душата значи бездушие!
Пия ром, за да се почувствам моряк…
Свободен, с напукани солени устни – утопията на безбрежното море!
Изход винаги има – дори през входа.
Добре съм!
Храчка встрани и гадна усмивка.
Добре съм – не се съмнявай!
Настроението – есен…
Очите – купесто-дъждовни с възможност за преваляване.
© Филип Филипов Всички права запазени
Не, тя лети на крилете на думите, а думите те обичат...
Толкова неподправеност има в написаното...
Наистина много си талантлив!