Къде е Коледа?
Сериозно питам, къде е? Струва ми се, че тя горката изчезна някъде в последно време. И уж я празнуваме, а тя като почетен гост не присъства. Къде ли се изгуби? Определено я няма вече. Може би се изгуби в пиянските истории край трапезата и преяждането като за последно. Може би суетата по магазините и в домовете я пропъди. Или прекалената лъскавина не ù понася.
Но какво и да е причината, Коледа я няма. Защото празничната атмосфера не се постига само със скъпи подаръци и отрупана маса. Какво значение има колко струват подаръците? Не разбирам защо Коледа и Нова година станаха толкова комерсиални. Тази излишна и глупава суета, сравнима само като че ли със суетата около абитуриентските балове, не само прогони Коледата, но и опустоши душите ни. Не искаме да си признаем, че и на нас ни омръзна целият този стрес всяка година, да се чувстваме длъжни да подарим по нещо на всеки, да сме в добро настроение и с глуповатата американска усмивка на лицето. Но нали е по-важно какво ще кажат другите как сме посрещнали празниците, колко пари сме похарчили и каква пищна украса сме направили.
Забравяме, че най-важното е да сме с любимите си хора. Суетата неслучайно е сред смъртните грехове, защото е безсмислено пилеене на ресурси и време. Купуваме, за да докажем благосъстояние, нищо че покупките няма да влязат в употреба. Но кому е нужно това? Светът ли ще свърши, ако празнуваме по-скромно? Говоря по принцип, а не визирам световната финансова криза, която за мен е поредният фарс. И не да станем аскети, а просто повече да се замисляме защо всъщност празнуваме.
© Ниара Норууд Всички права запазени