Защо немога аз да те намеря?Защо трябва да те търся цял живот?Къде си, дай ми знак да те окрия.Или име, или цвят.Обречена съм да те търся цял живот.Съдбата ми е да те търся вечно.Не мога да намеря моята любов.Не мога кажи ми как.Можеби ще си остана сама.Можеби възглавницата ще продължава да попива сълзите ми вместо теб.Можеби съм обречена на самота.Явно никога няма да срещна любовта.Каде си ти?Кажи ми?Появи се принц от сънищата ми!Появи се моляте, дори и да е невъзможно.Аз знам, че надеждата умира последна.Аз вярвам, че ти ще се появиш.Дори да е късно аз ще те срещна, и с щастие ти ще ме дариш.Твоят лик аз няма да забравя.Няма!Защото ти си любовта!
И никой неразбра, трагва си лятото идва есента.По непознати улици вървя.Себе си искам да разбера!Но ще дойде пролетта и мечтите ми ще се възвърнат като славей прииждащ от юг.Ще те чакам! И когато дойдеш, искам да замина с теб някъде далеч, далеч от тук.Искам да открия с теб мястото където няма студ!!!
© Цветомира Димитрова Всички права запазени