Думите! Те са тези, които ни помагат да изразим мислите и чувствата си. Те са тези, които разкриват емоциите и желанията ни. Хората вярват, че най-добрият начин да покажеш на човека отсреща чувствата си е просто като му ги споделиш. Диалогът винаги помага. Когато има разбирателство и обич или болка и тъга, думите са способни както да те утешат и да ти вдъхнат смелост и кураж, така и да те наранят по жесток и безмилостен начин. На пръв поглед изглежда, че думите са наша сила. Сила, с която имаме право както да радваме, така и да разплакваме хората. "Думата е страшно нещо" казва Йовков и е прав. На думи е лесно. Трудно е когато думите просто не идват. Когато няма какво да кажеш, когато всичко зависи от гласа на сърцето. Има случаи когато думите са безсилни. Случаи, в които каквото и да кажеш ще бъде безполезно. Случаи когато човек не се нуждае от разговор, а единственото, за което жадува е мил поглед, топла прегръдка, нежно докосване. Тук думите са напълно излишни, действията говорят сам ...