На скоро прочетох книга, която отново провокира куп размисли у мен. Преди време ги бях разпределила тематично и за всяко имаше есе. Мразя да преписвам. За това... Всичко от начало! И по-синтезирано!
Може ли човечеството да създаде справедливо общество, без господари? Моят отговор е Не. Още преди. Като прочетох книгата, разбрах, че и нейният автор мисли така.
Всеки човек, сам по себе си е различен, но и еднакъв със всички останали. Звучи абсурдно, но не е. Всеки един си има амбиции, страхове, надежди, мечти, обвързаности. Те определят отношението му към останалите и света. Разликите идват от среда, количествата съставки, дозата емпатия, на която е способен. Всички имат доза човеколюбие, хуманност. Особено, ако даден обект има самоличност. Мисля, за това не се дават имена на животните за храна. Малко, или много, стопаните се привързват към тях и трудно преживяват края. Но, това дистанциране отива в другата крайност. Отнема се самоличността на висши бозайници ( кучета, котки, делфини, жив ...