Влюбването е състояние, което е трудно да се опише. Любовта е различна, омайна, индивидуална и неповторима. За да разцъфти тя е нужна атмосфера, хармония и смелост да бъде изречена. Без нея не става нищо. Тя дава, без да изисква, и взема, без да пита. Може всичко, но не разрешава да я принудят за нищо. С нея сме силни, чрез нея ставаме слаби. Безнадеждната храброст е нейният щит, боязливата надежда - нейното оръжие. Без нея нито един път не води до целта, тя прокарва пътека за всяка звезда. Любовта е вятърът в платната, но и бурята в чаша вода. Рамо до рамо с нея се въздигаме, а без нея претърпяваме провал. Случва се тя да се разбие, но и да лекува всички рани."Люботва не признава друг лекар освен себе си!"
Какво би бил животът без тръпката на риска? Без напрежението, когато късаш листенцата на маргаритката в търсене на горещо мечтаното "Обичам те!". Много е просто: без великото чувство животът би бил полет на люлката единствено "надолу", без "нагоре" или с други думи - два пъти по-безинтересен.
Хората казват, че да бъдеш влюбен значи да бъдеш луд при здрав разум.И е така...Когато си влюбен, всичко ти се вижда по-лесно. Чувстваш се свободен, летиш волно в простора. Няма нищо по-красиво от чистата и искрена любов. За двама дущи, които се обичат истински, няма непреодолими бариери, защото лювобта освен волност дава и сила.Любота между мъжа и жената възниква и там, където най-малко я очакват, защото взривява рамките на вечната еднаквост и създава нещо ново. Но наи-вече защото за любовта изобщо не е необохдимо обяснение.
В любовта щастието е неин спътник, болката - нейната постоянна сянка. Диханието и охлажда пламъка, огънят и остава белези. Тя е и балсамът за душата, и солта в раната...
                                                                  Защо истинската любов не е
                                                                  голямата, защо голямата любов 
                                                                  никога не е първата, защо 
                                                                  първата любов никога не е последната