> Тя пристъпва бавно и тихо. Идва неусетно, никой не я е канил, никой не я е викал... Облечена е в бяла пелерина, изтъкана от тънки нишки кристал, а на главата си носи ледена корона. Почти бялата й коса си спуска върху раменете й. Покрива я тънък снежинков пласт. Където и да мине, носи след себе си силен, пронизващ кожата и сетивата вятър. Студенина е изписана по иначе красивото й лице. Душата на това неземно създание е покрита с мраз, а сърцето й е късче лед! Властта, която има, я прави богиня. За нея няма чувства, защото в тялото й тече студена, бяла кръв. Разпръсква своя яд върху земята и дори цветята изчезват. Толкова е жестока... и толкова красива...!