Пред мен си ти, Апостоле. Всъщност твоят портрет в скромна дървена рамчица. Искам да пиша за теб, но смущават ме очите ти. Погледът ти прониква пред мен и се рее някъде в безкрая. Този поглед, не трепнал хиляди пъти при срещите със смъртта. Кого търсиш там, Апостоле? Тези, които заклеваше да тръгнат на смърт срещу тирана? Душите им отдавна бродят по небето на България, а имената им тънат в забрава. Гробовете им останаха незнайни, а днешните герои им свалят бюстовете за метал. За бронз, Апостоле.
Листът пред мен е чист като твоята съвест и се страхувам да не го изпълня със злъч. Вземам тефтерчето ти и чета твойте сметки. Дребни сметки за опинци и шекер. Малки сметки на голям човек. Там ти записваше всичко, което бе закупил с комитски пари. В тях няма разходи за път, ни дневни. А виж да ти покажа аз днешните вестници - брифинги, коктейли, разходки с мерцедеси и вили с басейни. Гешефти за милиони и то не в грошове, а в долари, за чиято сила ти даже не си и подозирал, когато "си се скитал ...