alistef (Албена Стефанова)
177 372
16.11.2009 г., 0:34 ч.

Локва в небето 

  Есета
1422 0 11
1 мин за четене

Локва в небето

 

 

     В една локва човек може да види какво ли не: къс небе, облак, къща, птица или самолет. Дори себе си може да види. Колко малка е, като помислиш, а събира в себе си цялото небе, със слънцето и звездите барабар. Локва-вселена.

     Така че, понякога се оказва, че има полза не да летиш в облаците, а да гледаш в земята. Току-виж зейва пред тебе едно такова безкрайно небе. Дори има и птици в него.  И ако не гледаш в краката си, без да щеш, може да стъпиш в небето, да се разрази буря... Виж, птиците се къпят в него!!!

     Толкова е малка локвата, а всяко живо същество, зажъдняло за глътка небе, мечти и безкрайност, може да пие от нея и да засити жаждата си завинаги.

     Толкова малка е, а може да се удавиш в нея. Давил ли си се в небе?

Е, понякога е кална, особено ако си стъпил в нея и си разлюлял цялата вселена, но такъв е животът.

      Локва!?

      Тя събира в едно странно съчетание земята и небето, светлината и мрака, простора и ограничението.

      Ох, локва! Как се нацедих в нея и напълних с вода и без това съсипаните си обувки. Ами така е. Който не гледа в краката си, ходи мокър. Но поне пък видях небето и се разходих по него. Докоснах облаците с нозе и се заситих с мечти.

.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??