1.05.2007 г., 12:12 ч.

Лондонски сънища 

  Есета
1449 0 2
3 мин за четене
Определено оставам с впечатлението, че Лондон не случайно е градът на мечтите. Удивен открих, че тук почти всички българи работят по специалността си. Особено добре образованите млади хора. Например болшинството от висшистите ни специализират тясно върху мъкненето на 25 килограмови бетонни блокчета и кофи с киреч по строежите, изучавайки подробно формата и циментовата структура на въпросните бордюри, както и навлизането в дълбочина на техниката за безопасност при подаването на 10-ина литровите кофи с киреч. Особено интересен е фактът, че нашите млади специалисти се дообразоват по строежите, напълно обезопасени с дебели пластмасови каски, светлоотразителни жилетки и специални обувки за преминаване безопасно дори и през локва с концентрирана сярна киселина! И всичко това под вещия професионален поглед на мили и обгрижващи ги (срещу евентуално бездействие) английски супервайзори.
Добре образованите и не толкова добре образовани госпожици пък специализират в използването на съдо и подомиялни препарати и начините им за употреба върху различни по рода си повърхности. Друга част от тях специализират в използването на стерилизиращите камери в зъболекарски кабинети и отходни подлоги в старчески домове. Трета част пък пишат дисертации под обобщеното заглавие "Грижи за духовното и физическо здраве на самотни британски бизнесмени във всяка част от денонощието". Въобще наблюдава се бурно протичане на многостранна и плодотворна по рода си специализация, придружена със сериозно натрупване на материални блага под формата на разнообразни кредити, заеми и моргиджи.
Споменавайки сериозния финансов и образователен напредък на сънародниците ни тук, не мога да прикрия искреното си възхищение от факта, как умели млади хора успяват със замах да изкупуват къщи и апартаменти (ново и старо строителство) срещу малки банкови кредити на стойности между 125 000 и 270 000 паунда. Находчивите ни специалисти подписват умело преценени договори за изплащане на въпросните суми само за около 25 - 30 години.
Сериозно възхищение буди и фактът, че за да избягват неудобствата на градския транспорт специализиращите в различни сфери си купуват 12 - 15 годишни модерни автомобили при изключително изгодни условия, след което в свободните от работа дни сръчно отремонтират дребните дефекти на возилата. Тези, които предпочитат удобствата на градския транспорт, няма как да не останат очаровани от топлата, задушевна атмосфера, в която ще се намират между смените на различните линии, а пътят в едната посока до интересната им и творческа работа ще продължава средно нищожните 1.5 - 2.5 часа.
Не на последно място впечатлява и най-разпространения начин на отдих, разбира се в несравнимата атмосфера на традиционният английски пъб. Там нашите специалисти намират уют сред леко интоксикираните, любезни английски домакини, готови да провеждат задушевни и високоинтелектуални разговори за важната роля на чужденците в Лондон. Единственото неудобство на което нашите специалисти трябва да обръщат внимание в такава прочувствена атмосфера е рефлекса за прочистване от храна, леко афектиращ английските посетителки след седмата или осмата бира.
 Изборът на среда за живеене е цветущо богат и за леко отегчените от изисканата британска атмосфера се намират приятни турски, пакистански, африкански и други "...кански" квартали, където могат да намерят подходяща за себе си и семейството си комфортна атмосфера за живот.
Известна част от специалистите ни дори посещават и театър, където на живо изразяват възхищението си от майсторството на английски и американски изпълнители (някои от които играли в "Приятели") и дори понякога успяват да се снимат с тях, запечатвайки безценния миг на фотохартия, и изпращайки го за радост и гордост на далечната си българска фамилия.
 Изключителни са възможностите за изискано обличане на специализиращите дами, особено в дните за разпродажби, където възможностите за подчертаване на класния им имидж са просто неограничени. Там дамите държащи на достойнствата на тоалета си закупуват на смешната цена от 50 паунда всичко, до три и повече чифта ботуши, обувки или високи сандали, някой от които само с номер по-малки от номера на ходилата на собственичките им. Излизащите в последствие мехури и мазоли в никакъв случай не биха могли да намалят удоволствието от демонстрирането на марковите стоки по централните улици на Лондон!
Списъкът с примамливи дейности, по които специализират нашите сънародници може да се продължи още дълго, но надявам се и това скромно описание ще даде стимул и кураж на следващата свежа вълна български специалисти, готвещи се да пристигнат в обетованата земя Великобритания. __________________

© Велин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всичко е вярно,както е верен и предходният коментар.
  • От всичко това се налага въпроса: “Защо все пак го правят?”
    Дали не, защото алтернативата в БГ е да правят същото без да могат да си купят жилища и коли, дори и на старо. Няма човек на света, който от две злини да избере по-голямата, нали. А кое за него е по-малката злина, решава всеки сам за себе си.
Предложения
: ??:??