8.03.2009 г., 4:13 ч.

Лоялност към компанията – защо и до кога 

  Есета » Други
2977 0 0
8 мин за четене

В един от онези дни, сещате ли се, дните, в които се събуждаш, обзет  от странно мрачни чувства. Черното изглежда особено черно. Проблемите изведнъж са се превърнали в Проблеми (с главно „П”) и изглеждат особено нерешими. В мислите ти се зараждат въпроси за съществуването, за смисъла на живота, за това защо си се родил, защо те има... Често в ума ти изплуват и по-конкретни въпроси – за теб като личност, за работата ти, за ежедневието ти. В този ден ти започна да мислиш за лоялността. Нямаше причина, а просто в реда на тъмните мисли реши, че още е рано да оставиш главата си на мира. Точно тогава започна филмът, разкриващ състоянието ти. 

Участват: ти, в ролята на Човека; глас от главата ти – едно, в ролята на Гласа; глас от главата ти – две, в ролята на Гласчето; компанията ти, в ролята на Компания „Х” и със специалното участие на лоялността, в ролята на лоялността.

- Ей, Глас, какво е лоялността? Да не е поредната глупост, с която се занимаваме? За какво му трябва на Човека?

- Гласче, забравило си урока от вчера! Хайде да припомним пак. Изразът има следния вид: вярност + преданост + честност = лоялност. Ако разгледаме равенството от гледна точка на практиката, то лоялността е качество, което Компанията „Х” търси, желае и изисква от Човека.

- Да, да, Глас, спомних си израза, но не разбирам нещо. За „Х” е добре, че желае, търси и тинтири-минтири, ама защо Той трябва да иска да е лоялен към нея?

- Гласче, до сега Човекът беше лоялен, защото виждаше нуждата на Компанията от лоялност. По-важното, обаче, е усещането му , че „Х” работи, за да изгради него като лоялен служител. Той виждаше и вложените усилия от Компанията, за да поддържа вече изграденото. Човекът харесваше, че не се приема като даденост. Забелязваше, че „Х” осъзнава факта, че първата стъпка към задачата да го направи лоялен служител е лоялността на Компанията към него. Човекът беше доволен и беше решил, че това е организация, която заслужава лоялност.

- Хм... Глас, разбрах, че желанието му да е верен, предан и честен, е породено от „Х”. Тя си е извоювала тази чест. Лоялен е към Компанията заради самата компания. И все пак, не мога да си обясня защо? За какво му е да е лоялен?

- Имаш основание да се чудиш, Гласче. Някои от другите хора също се чудят и някои от тях намират своя отговор, а други, за жалост, успяват единствено да разберат, че не са способни да бъдат лоялни към нещо или някой. Човекът, обаче, не е от последните. Ти го познаваш. Човек с принципи, желания и мечти. Един ден, преди много години, той отново мечтаеше за своето бъдеще. Правеше точни планове за действия. Беше решил какво да направи, как точно да го направи. Знаеше последователността и беше убеден в успеха си. Опита. Събра горчив опит, който все още му служи за урок. Сега вече знае, че целите и мечтите му са големи и че на този етап от неговото развитие не би могъл да ги постигне сам. Знае, че има нужда от помощ. Трябва му някой, който да му покаже тънкостите, да му даде възможност да се усъвършенства и развива, да му каже: „Начинът ти на мислене е правилен, но практиката е показала, че друг начин е по-успешен”. Тогава Той започна да търси партньор. Преди „Х” имаше и други хора и компании, но нещо не се получаваше. Първият му опит беше с друг човек. Но взаимно си нямаха доверие. Постоянно имаше скрити действия, задни мисли и тайни намерения. Човекът разбра, че по-добре се е справял сам, защото е трябвало да се бори само с работата, а сега борбата с работата си остава, но трябва да се бори и с другия човек. Тази ситуация не го устройваше и започна да търси други възможности. Отиде в компания. В началото всичко беше наред. Даваше всичко от себе си. С течение на времето осъзна, че даването е едностранно. Заплащането беше добро, но не виждаше смисъл от работата си. Не се чувстваше недооценен, а просто неоценен. Той се опитваше да бъде добър служител, но тази компания не работеше, за да има добри служители. Не я интересуваха хората. Ако не той, то друг ще дойде и ще върши работата му. А Той знаеше, че може да се справя добре и имаше нужда от оценка. Работата и отношението към него също не го удовлетворяваха. Тогава случайно попадна в Компания „Х”. Беше готов да работи за нея. Беше готов да се довери. Вече беше разбрал, че колкото „Х” се нуждае от него като специалист и лоялен служител, толкова и Той има нужда от нея като съдружник и помощник, който да му даде възможност и поле за развитие. Според него лоялността има доста общо с любовта. Както влюбените дават всичко от себе си, за да направят любимия щастлив, защото това би направило и тях самите щастливи, така и Компанията и Човекът взаимно си дават, за да получат. Думата използване е доста подходяща в случая, но със смисъл малко по-различен от общоприетия. Тогава можем да изкажем още едно определение. Лоялност – осъзнато и доброволно двустранно използване. Ако използваме по-горната дефиниция, където лоялност = вярност + преданост + честност, то за да можеш да бъдеш лоялен, трябва да притежаваш и трите качества, представляващи събираеми в уравнението. Той може. Притежава ги и ги използва. Дава всичко от себе си в нещата, които върши и се старае да прави всичко прецизно – стреми се към съвършенство. Човекът държи на откритите отношения и смята, че е по-добре да се опитваш да видиш всичко - и добро, и лошо, и да си изцяло наясно със ситуацията, за да можеш да работиш по подобряването и. Опитва се да е искрен и открит със себе си и околните. Разбираш ли ме, Гласче? Отговорих ли на въпроса ти? Той е лоялен, защото има нужда и вярва, че е добре, защото е намерил подходящата компания (или Тя е намерила него). И най-вече лоялен е, защото може.

- Изчакай, Глас, изчакай! Намерили са се. Лоялен е. Така ли свършва филма - с „И те заживели щастливо до края на живота си”?

- Не, не! Рано е още за края. Пък и в живота на хората няма такъв край. Отново ще сравня лоялността с любовта. Когато вече виждаш, че не можеш да дадеш нищо повече, или когато това, което ти се предлага е недостатъчно за теб, то е по-добре да си тръгнеш. Човекът осъзнава всичко това. Има високи изисквания, както към себе си, така и към компанията и е подготвен за възможността вече да нямат нужда от неговата лоялност или пък той от тяхната. И когато дойде това време, той е решил, че ще отиде на друго място, където отново може да бъде полезен или отново ще опита сам. Това ще бъде краят на лоялността към „Х” и ще започне с опитите да бъде лоялен към новата компания, била тя негова или чужда собственост.

За да може, обаче, да си лоялен към някой друг, трябва първо да можеш да си лоялен към себе си. Той го може. Принципността му помага да запази себе си и работата му да не пречи на личния му живот. Спазва граници, които позволяват успешното съвместяване на професионалните интереси с неговите чисто човешки нужди. За това Той ще спре да е лоялен на „Х”, ако тази лоялност противостои по някакъв начин на лоялността към самия него.

- Глас, не се ли измори вече? 

Филмът свърши, защото ти вече се измори. Сигурно някоя друга сутрин може да има продължение, но за сега главата ти успя да подреди мислите ти. Чувстваш се сигурен и уверен в себе си и в компанията, която стои зад теб. Мислиш какво би могъл да направиш в повече, че да си още по-щастлив. „Колкото повече, толкова повече” – си помисляш ти и това те кара да се усмихнеш.  Доволен излизаш от къщи и изпълнен с нови идеи, забързано тръгваш за работа.

© Васика Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??