Едно момче. Той бе ,толкова безразличен ,защо ли не се впечатлявах. Хората казват опознай и остави всеки един човек да те впечатли и да преоткрие душата си пред теб, е не го казват хората току-що аз си го измислих. Забраненото е най-сладко ,а той наистина беше сладък и забранен. Съдба ли да го нарека? Случайност? Няма случайни неща. Само да припомня местоположението на тази развръзка е Северен Лондон, от година живея в Лондон. И така започваммм... Прегърна ме толкова силно ,че имаше два варианта: да събере всички счупени неща в мен или да ме довърши завинаги. Само една прегръдка е нужна и всичко да придаде смисъл за нещо ново, забранено, лудо ,подлудяващо и се замисляш, мога ли да се откажа? И си казвам: "искам винаги да ме прегръща по този начин, нямам право да се отказвам". Аз съм неговата Джеки – псевдоним който той измисли. А той ли? Той стана лудият ми любим. Все си мислех ,че е имал желанието да ме опознае , жаждата да бъде с мен ,да види какво се крие в мен. Единствено Бог знае дали съм неговата съдба и дали той е моята. Понякога го обърквах. Знаех, че мога да го загубя , но не искам и не трябва. Можеш да чувстваш нещо към някого толкова силно, че само мисълта за него да те прави щастлив и да аз бях толкова щастлива откакто го срещнах. Питаше ме: "ще се влюбим ли с теб, принцесо?". А аз се питам " –  луда ли съм по него ,полудявам ли?". Той е малко намръщен, но когато го карах да се усмихва нямаше по-красива от неговата усмивка....ах, обожавам я! Когато го погледнех в очите нещо се случваше с мен , исках само да ме гледа със същия леден поглед ,а всъщност толкова горещ. Нека се сбъдне за това ,което мълчим. Наранявам го, боли ме, но той въпреки това не се отказа да ме опознае. Казва ми , че не е сериозно и се питам: "Наистина ли го мисли?". Сърдит ми е тази вечер, липсва ми... не искам да си тръгва. Искаш ли нещо бориш се – не ти ли стиска, губиш го! Помни сами пишем сценария на живота си. Ако не е написано, Бог ще го напише!!!!!!! Стоплих те, а ти ме подпали.