Едно момче. Той бе ,толкова безразличен ,защо ли не се впечатлявах. Хората казват опознай и остави всеки един човек да те впечатли и да преоткрие душата си пред теб, е не го казват хората току-що аз си го измислих. Забраненото е най-сладко ,а той наистина беше сладък и забранен. Съдба ли да го нарека? Случайност? Няма случайни неща. Само да припомня местоположението на тази развръзка е Северен Лондон, от година живея в Лондон. И така започваммм... Прегърна ме толкова силно ,че имаше два варианта: да събере всички счупени неща в мен или да ме довърши завинаги. Само една прегръдка е нужна и всичко да придаде смисъл за нещо ново, забранено, лудо ,подлудяващо и се замисляш, мога ли да се откажа? И си казвам: "искам винаги да ме прегръща по този начин, нямам право да се отказвам". Аз съм неговата Джеки – псевдоним който той измисли. А той ли? Той стана лудият ми любим. Все си мислех ,че е имал желанието да ме опознае , жаждата да бъде с мен ,да види какво се крие в мен. Единствено Бог знае ...