Има ли разум в безумието? Ако още малко помисля по този въпрос най- вероятно аз ще загубя разсъдъка си. Като се има предвид колко научни трудове са написани по темата аз едва ли ще измисля нещо ново, още повече съм и пристрастен наблюдател.
Всеки е  повече или по- малко луд. Ако има някой, който смята ,че няма в себе си и частица лудост или лъже , или е напълно луд.
   А ние лудите какво да правим...да седим и да гледаме в празното пространство понеже са ни посочили с пръст ,смеейки се злобно са казали "Тоя е перко...кой нормален би направил такова нещо". И после всички други "нормални" членове на обществото се изнасят бързичко от дамгосания. Разбира се винаги се намира някоя мила душичка, която ще изрази мнение, че чувствителните хора са винаги луди, но пък пишат хубави стихове или рисуват прекрасно. После въпросният доброжелател също се отдалечава с полвинчата усмивка. И в крайна сметка ние оставаме самички, чувствайки пренебрежителните погледи на тълпата. Гняв ли изпитваме? Болка ? Лично мен ме напушва смях. Колко са забавни "нормалните". Ето онова русото момченце като пише си говори сам. Онзи другият слага кетчуп върху всичко, което яде. Странно нали? Да се извикам ли сега ,че са луди, странни , ненормални? Всички дружно да им се присмеем. Само че те не са свикнали да им се подиграват...дали ще издържат?Лесно е да се смееш, но не и натеб да ти се смеят.
   Всеки има странности, само че ние ги признаваме, наричани сме луди, вие не и затова ни наричате така.