Аnna (Ана Янкова)
186 526
26.10.2018 г., 22:47 ч.

Лунатичност 

  Есета » Любовни, Философски, Лични
951 0 4


Съдбата си играе с мен. С моята душа, люлееща се в мрака.Много е тъмно, звездите напомнят тунел, изпълнен с потайности.
Забавление след забавление. Смях, много смях. Примес на горчива ирония. Скрита, притъпена болка. Светът е различен. Настоящето крие красота. В моминското въображение. Музика, идваща от дълбините на сърцето, зазвънява като камбана край параклис.
Нежност и жажда за топлина. Желание за споделеност. И доверие. За мъжко рамо. Нужда от искрящи маслинови очи.
Как съдбата умело разминава пътя ми към тях!Бъдещето е загадка, с много лица. По-добре да притъпя болката-без да зная за никое от тях. Безкрайност. Луна. Падаща звезда-щастието е принизяваща човечност.
 

© Ана Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси, Стойчо🙂 Лирическата героиня търси щастието, тя е ранима и чувствителна към хората и света.Видимото е невидимото, понякога.Прави и грешки, търсейки себе си. Но се учи от тях и продължава по пътя😊
  • Търсеща и лирична душа, но явно претърпяла разочарования и огорчение от това състояние намирам тук.Бих поспорил за написаното за щастието, но няма да го направя, защото уважавам мнението на другите, дори да не съм напълно убеден във виждането им.
    Харесва ми поетичната възвишеност в споделянето!
    Поздравления, Ана!
  • Благодаря, Илияна!🙂
  • "Щастието е принизяваща човечност" Интересно Ана! Никога не съм мислила и чела подобно определение за щастие. Оригинално и творческо. Поздрави!
Предложения
: ??:??