Ето ме тук – искрен и прям. Стоя пред теб без фалш и онази грозна маска. Говоря неща, от които те боли... но нали най-трудно е да понасяш истините в живота си...
Не ме кори – това бе пътят, който избрах... Може би е по-трудният, но си заслужава... Когато погледна в очите ти, виждам болката, която причинявам самият аз, когато изричам Думите. Не си мисли, че е лесно – взирам се, разплаквам, стискам юмруци и пазя всичко в себе си, но за да може човек да е честен към себе си, трябва да е честен и към другите и ако цената, която трябва да платя, е твоят поглед сега – готов съм.
... Но презирам теб – лъжливия. Ти, който ме гледаш в очите и редиш лъжа след лъжа, този, който крие себе си зад барикада от въздушни пламъци. Презирам те, но и уважавам твоя път, и твоята не е лесна – губиш себе си сред твоите лъжи. И те приемам на сериозно ( може би там ми е грешката). Боли ме не за друго, а от това, че в старанието си да бъда прям и да не руша принципите си, ставам наивен, слаб, глупав в твоите очи... И ти пак си победител! Ти – красивата лъжа!
© Надя Стоянова Всички права запазени
Има много искреност в думите ти!!! Браво!!!