От колко страни можем да разгледаме чувството наречено любов? Отговорът е, от много! Любов към родителите и семейството, любов към родината, към приятелите, към живота, към любимия човек… Аз ще ви разкажа за едно момиче, за мен самата, за несподелената любов, която ме измъчваше много дълго време.

            Любовта е сложно чувство, смея да твърдя, защото сам се опарила, а от това боли. Смело казвам, че дори по-малко боли, когато се опариш на огъня, отколкото когато сърцето ти бавно изгаря, на кладата на любовта. Много пъти съм се питала, защо сами се бутаме в пламъците, след като знаем, че не е правилно да си играем с огъня. Но тя, нуждата от любовта ни тика напред и напред. Не можем и да отречем, че колкото е горчива, толкова е и сладка тя, именно- любовта!

            Най-накрая ще ви разкажа моята приказка с начало и отворен край…

            Един ден го срещнах. От първия миг, когато го видях, разбрах, че това е моята първа, истинска любов. Опитах всичко, но нищо не промених. Получих единствено приятелството, от което станах зависима и без, което не можех и не мога да живея и дишам. Убедих се, че каквото и да правя, не мога да го имам. Той не беше нищо особено, но аз бях влюбена. Камъче след камъче ме препъваха по пътя към неговото сърце…така и не стигнах. Надежда след надежда, но останах с празно сърце. Най-лошо е когато те отблъснат.

            В началото си мислех: „ Какво прекрасно момче!” и беше истина.  „Той е умен, сладък и забавен и ще направи някое момиче много, много щастливо”- неизречена истина. Знам, защото бях около него, мечтаейки да съм това момиче. Но един ден нещо стана, в пътуването си към славата и успеха, той остави едно малко разбито сърчице.

             Е, това е живота- падение след падение и възход след възход. А, любовта е красива, но отдалеч!

            Този процес показва, че трябва да се живее достойно и смело и препятствията на съдбата да се приемат смело и твърдо.

            Нека вярваме в любовта, защото каквото и да ни поднася като изненади, тя е поредното прекрасно нещо, за което си струва да живеем.