30.07.2008 г., 12:34 ч.

Любов... 

  Есета » Любовни
2236 1 2
Любов...
Дадох ти всичко, нали? Уплаши се! Скри се и така реши да живееш! Видя, че мога да те променя и се изненада от това... уплаши се! Реши, че животът на страхливец, живот без туптене е по-лесен, по-добър! А сега чувстваш ли се жив? Усещаш ли въздуха, навлизащ в теб или това за теб е ежедневие - рутинни процедури - да обичаш, да туптиш, да живееш... Когато съм ти казвала: "Обичам те!", ти не вярваше. Не повярва и когато ти казах, че не си ти Човекът. Но дали повярва, когато ти казах, че ти си ЛюбовТа? Съмнявам се!
А сега с теб ли е Тя? Тя, наричана още Любов...
Бъди щастлив... Надявам се някога пак да туптиш...
Вечно твоя...

© Николета Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • непретрупано от щампи есе!
  • angelssss, мила, и да се караме, и да не се караме полза никаква! Не е виновна Тя - Любовта! Ние сме си виновни!
    Поздрави! Есето е много истинско!
Предложения
: ??:??