Любов
А днес ще пиша за Любов. Защо ли? След като толкова книги има за Любовта? Преди време бях на един семинар и там трябваше да отговоря на няколко въпроса. Не си ги спомням вече. Но си спомням един – „Как ще се казва първата ви книга?” Тогава дори не пишех, но отговорих „Любов”. Сега подрасквам по нещо, вие, които четете това, знаете. Добро или не до там, то излиза от мен... с Любов...
Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам” и „обичам” ?!
- Не, Прасчоо... Не знам... Кажи ми...
- Разликата е там, че ако „харесваш” едно цвете,
ще го откъснеш, но ако го „обичаш”, ще го поливаш всеки ден!
Алън Милн
Любовта... За нея много се пише и в същото време сякаш не може да се разкаже, опише, що е това Любов. Тя се усеща, не може да бъде разказано. С нея бъркаме много други чувства – страст, симпатия, благодарност, страх, самота, неудовлетвореност, ревност, търсене на сигурност или признание и вероятно много други, които често могат да съпътстват, но не... нямат нищо общо с Любовта.
Уж заради Любовта, ние се променяме, примиряваме или по-точно „скриваме” понякога в някаква черупка, наказваме... Всъщност търсим одобрение... Но това не е Любов...
Имаме очаквания, виждания, кой и как трябва да ни обгърне с Любов и... смятаме, че даваме...
И даваме, но какво? Даваме това, което искаме ние да получим. Това имаме, това умеем, това смятаме, че е ценно...
Вслушваме ли се в човека отсреща? Познаваме ли го? Искаме ли да го прием с цялата болка в него и с всичките му несъвършенства, които има? И да го обичаме с тях. Да го обичаме не „заради”, а „въпреки” тях?
Влюбваме се и почваме да опипваме почвата - Взаимно ли е? Отговарям ли на стандартите му? Честно ли е? Правилно ли постъпвам? От това ли се нуждая? Дали не ме използват? Дали няма да ми се присмеят? Мога ли да изразя себе си?
И „Обичам те!” става чувство, което искаме да скрием, не признаваме, заравяме... от страх и несигурност. И затваряме Душите, само защото някъде по пътя ни някой не го е било грижа за нас. Наранил ни е, унизил ни е, заболяло ни е... Има ли страх – идват демоните...
Разбирането, че признаването на това чувство няма да ни принизи, ще ни помогне да полетим. Защото Любовта е предизвикателство. Да отвориш сърцето си, да разголиш Душата си. Искаш да отдадеш на страстно, романтично и свещено приключение с някой? С Вяра, Надежда и отворена Душа?
Тогава ще е прекрасна! Но докога, питате? Какво става после?
Не знам до кога... От нас зависи и... до когато трябва. Но ако искаме да я запазим – не трябва да „откъсваме цвета” , а да го „поливаме” всеки ден. Някой би казал вероятно – с годините във връзките се намества рутината. Целувката не е онази целувка, прегръдката не е същата... Да, трябват усилия! Поливаш цветето всеки ден, почистваш от бурени, наторяваш, пресаждаш... грижиш се. Но не по задължение, а с Любов. Но не Любовта свършва, ние я убиваме. Забравяме да я поливаме... Забравяме, че можем да прегръщаме телата си нощем, да прегръщаме и обичаме умовете си денем, но най-важното Душите си всеки ден... и денем, и нощем... Правя ли го – значи те обичам! Ако ти го правиш за мен – значи ме обичаш... Сякаш... просто е...?
© Ирен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Нали, gefita (Георги Табаков)...? Сякаш просто е?
-
Красиви мисли смислени,добри,истински.
Любовта подарява светлина,усмихва се цветно,прегръща топло,пази и тогава живее сред свобода,доброта,чист въздух,вятър романтичен,цветове светли с послание смислено,човечно,незабравимо. -
Благодаря, Дани! За Любовта винаги има още какво да се каже... Може би ще продължа размислите си един ден...
-
Донко, Маги благодаря, че прочетохте и коментирахте! Радва ме това, че се харесва.
-
Мъдро и оригинално есе. Сравнението с цветята е просто невероятно.
-
любовта е като вятър... понякога нежен и топъл като южняка
друг път ураганен и буреносен.. но винаги остава усещането
за милувка.. и сълзи.. -
Благодаря, Жани и на теб! Прегръщам те!
-
Браво, Ирен! Толкова хубаво написано... Простичко, истинско...
Пък на оная шматка по-долу коментара и моменталически си го копнах и прЕпратих вече
-
Благодаря, Ели, Анна! Прегръщам ви. Приятно съм изненадана, че има коментари и че се чете есето. Смятах, че есетата не са много четени тук.
Благодаря и на теб, Дани за споделеното и за темите за размисъл, които ми поднасяш.
• "Любовта трябва да има срок на годност, предварително известна, за да я ценим!" -??? Закована? 3 години, 5 , 8 ? Предлагам 8 – ще е въпрос на тълкуване. Един ще разбере че са 8, а друг - безкрайнооооооооооост. Ама то иначе нали има „Любовта трае три години” от Фредерик Бегбедеe . Тоест някой е и сметнал според него каква срок на годност има Любовта. Знаеш ли аз обаче смятам, че Любовта има по –скоро някакъв гаранционен срок . При правилна и добра употреба може да продължи да живее и след него, а ако не я щадиш ... да се скапе и по- рано даже.
• Колкото да секса и Любовта - различни неща са. Може да има секс без любов и любов без секс. Но в комбинация с любов, вече не е гимнастика , а любене, сливане обмен на енергии . И пеперудките ...хм има ги и в мъжки глави, Дани, сигурна съм. Маски слагат, защото смятат, че това от тях се очаква. Всички слагаме маски за съжаление. Така свикваме с тях, че дори самите ние понякога забравяме кои сме. Затова нещата и често не вървят. Съдим и себе си и хората, не се обичаме достатъчно и хората не обичаме достатъчно. Критикари сме. А всъщност всичко си има причина. Казваш станала си циничка? Не вярвам... маска е . Но и да не е ... значи нещо те е накарало да се промениш. Не съм минала по твоя път, не съм се подхлъзнала на твоята „динена кора”, не съм ужулила колената си по твоите „камъни”... И другаде съм писала – и да не разбирам , нечий избор опитвам се да го уважавам и зачитам. А твоята Душа ми се иска да прегърна и с ласки раните да облекча... Не знам защо...
comeon (Септември ), благодаря и теб! -
Да продължа коментара си тук!
Един мъж с огроооомен опит ми беше казал " Ако разкарате пеперудите от главата си, ще се наслаждавате на секса, колкото мъжете! А вие скапвате целия кеф с тая любов!"
И човека си живее живота както му харесва, а ние пишем, ли пишем!
Възвишените думи за любовта ми убягват! Циник по душа съм...вече! Както някъде съм го споменавала:
"Любовта трябва да има срок на годност, предварително известна, за да я ценим!"
Прозвуча като "осъдена на смърт"...нека
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Колко ясно и точно си го казала, Ирен.
Както Пух го е казал на Прасчо.
Просто нямам думи!