Как да кажа, аз просто съм влюбена. Безнадеждно, безусловно и несподелено влюбена. Как можах да си го причиня отново? Как можах пак да се хвана в този капан, от който така трудно се измъкнах. Тъкмо го бях преодоляла. Тъкмо си бях стъпила на краката. И ето ме пак в изходно положение. Не можах да се поуча от грешките си. А си бях забранила отново да се влюбвам. Да страдаш от любов е гадно, но от несподелената любов боли повече. Защото всяка изневяра всъщност не е такава. И ти виждаш, човека за когото би дала всичко, че обича друга, че копнее за друга, че не забелязва колко много значи той за теб. Или не иска да знае, защото ти си нищо, просто позната, до някъде приятелка... Жалка съм, знам и това още повече ме побърква. Побърква ме факта, че си позволих отново да бъда слаба, че влагам толкова енергия в нещо, което не си заслужава, защото той никога не би ме погледнал така, както го гледам аз. Той не е перфектен, даже често е дразнещ, но ме кара да се смея и точно за това го обичам. А нау ...