ТРИВИАЛНОСТ. Всичко описвам с една дума, защото така е по-лесно! Всеки ден гледам едни и същи хора, следя едни и същи глупости, надявайки се, че ще забележа този път нещо различно, ама не, все същите простотии. Омръзнало ми е всичко - и тези безлични места, и улици, и пътя, който всеки ден минавам, дори и всеки камък ми е до болка познат, всяка трапчинка от лицето на някой е поредната безличност (понякога ми се иска да не забелязвам тези неща, друг път съм благодарна). Преди бях нещо подобно като "филантроп" или се отдалечавам доста от истината за тази дума... И да казвам преди... Еднаквостта ме стряска със своята фаза на мълчание, фаза, в която всичко е изгубено. Спасение намирам единствено в музиката, която слушам, силните звуци на врязващи се китари и "крясъците" на вокалите (rock). А когато някой, който си няма и представа каква съм, ми каже нещо от рода "махни ги тези слушалки от учите си", първото нещо, което искам да направя е да му се разкрещя. Но не, мълча си (моя грешка), щом той е толкова нахален да ми казва какво да правя, аз пък защо да не крещя? (преди дни ми казаха, че музиката, която слушам "бута хората надолу" и че тези, които са и фенове, са от онези "които се режат", с една дума са наркомани - без коментар)! ТОВА СИ Е МОЯТА МУЗИКА! Разбрах колко сте себични всички, всички (и аз), колко сте обсебени от егоизма... Дори не знам с какво да започна това изречение, в което искам да говоря за "любовта" или е по-добре да кажа едно "бля" и да продължа напред, но това ми е темата и се очаква да пиша по нея. Това, което се иска да прочетеш (т.е. безвкусни реплики от рода на "тя прави хората по-добри" или "без любов светът не би съществувал"). Не, ще кажа това, което мисля! Мразя тъпата ви тривиална, безинтересна простотия, наречена "любов", знаеш ли защо? Защото такова животно като любов не съществува, това е измислица на болните ви мозъци, да, точно така! Любовта е за глупаците, крачка съм пред вас. Ето аргументи: Нали всички протестирате, че сте против лъжите? А това -любов какво е? Ооо, да, това е божествена лъжа. Вярно е единствено това, че когато си се привързал към някой толкова много, че той да осмисля голяма част от сегашното ти аз, когато всичко е наред (доколкото тази дума наред я има!) винаги, ама винаги, ще се намери нещо да унищожи това, което си градил. Ще натроши всичките ти мечти, желания и ще даде живот на най-мрачните ти страховете. А точно това, че един ден това, към което имаш толкова силни симпатии ще си отиде, а тогава накъде?... Ще се събудиш една сутрин и ще знаеш, че го няма, всичко си е отишло. Точно тогава е този момент, когато съзнаваш кошмара, безизходната болка... Краят е на лице, а началото дори и не е било поставено, това е цената, която трябва да платиш, за да се научиш! Аз лично, повече никога няма да си позволя някой да ми липсва, разбрах какво е, мерси, повече не искам от това, което ми беше (и още е), не, то никога няма да се махне, просто пиявица, която се храни от мен... Любовта към хора или места, или каквото и да било, е просто всеобща заблуда, нищо повече. Крачка пред теб съм, ако и ти си от онези, които вярват, че има "любов", а ако не си, те поздравявам. Стана ми ясно, когато ми казаха, че музиката, която слушам е нищо повече от "пропаднала". Ето, това е любовта на човек към човек, себичността.
Хората са гадни! ТРИВИАЛНОСТ - ВСИЧКО СЕ ОПИСВА С ЕДНА ДУМА!
Слагайки това 'есе' тук ми беше кристално ясно, че ще има такива мнения, не искам и да ги спра. Дано никога да не се чувстваш и ти като мен, защото тогава ще разбереш какво имам в предвид. (мерси за коментарите)
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.