15.03.2019 г., 1:08 ч.

Любов/болка 

  Есета » Любовни
3607 0 1
1 мин за четене

Времето минава, болката остава. Не, не се забравя туй що е горило сърцето. Учиш се да живееш с болката и правиш всичко, за да потушиш огъня и да излекуваш болката. Врвме трябва казва всеки.... Не, не е време, а воля... Воля да се изправиш, да потиснеш болката и да се научиш да живееш с нея. Любовта лекува, не истинската любов причинява болка, когато не е споделена, когато е отритната. Споменът храни болката, затова зачеркваш и позволяваш в живота ти да има бели страници, за да няма спомени.

Странно нещо е животът.  Един ден си смисълът за живот на някой, а утре си непознат. И когато се превърнеш в никой за някой чакаш да си значим за някой друг. Но дали този друг ще успее да угаси и последният въглен, който тлее и топли душата ти за някой друг? Пробваш и търсиш, търсиш и се надяваш, че любовта ще те срещне отново и ще се усмихваш отново. Смехът ти ще се чува отдалече. От теб ще струи положителни емоции и ще зареждаш всички около теб. А дали нистина птичката на любовта каца веднъж? Отричаш всичко от миналото, но тайничко се надяваш да го видиш, докоснеш и да ти отвърне. Реалността не е такава. Реалността е борба, мъка и старание. Любовта превръща се в болка.... И всяка вечер казваш лека нощ и се надяваш да те чуят...Реалността е друга...

© Няма Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С болка не се живее, трябва да я игнорираш, а с времето боли не от болката, а от споменът за нея.
    Така че по-добре излекувай болката, а не се обременявай с нея!
    Погрешна теза!
Предложения
: ??:??