Тя седеше сгушена в завивката си. Беше сама, мракът я обгръщаше от всяка нейна страна. Очакваше утрото, но то беше безкрайно далеч… нямаше да го дочака. Тази нощ някой беше отнел любовта и. Слънцето за нея няма да изгрее, въпреки че се нуждае от неговата закрила. Прекалено дълго е чакането на утрото. Тя не иска той да идва… Иска да остане сгушена в завивките си и да го накара да гори по нея цял живот. Да се оглежда в очите и и да го боли, както нея. Той и даде болка и това му връща тя сега. Тази нощ беше различно студена от другите. Една чакана любов си отива, а тя не може да я спре.
Навън валеше. Беше студена есенна нощ. От онези най-подтискащите. Мъглата закриваше и най-малката тревичка, а дъждът нанасяше безмилостни удари по перваза на прозореца и. Тя беше жива, въпреки че душата и принадлежеше на друг… Тялото беше там, душата не. Тя искаше само едно нещо - той да вижда нея във всяка друга и да страда толкова, колкото и тя. Той не знаеше тя как се чувства. Просто си тръгна и я остави да дочака утрото.
Две едри сълзи капнаха от зелените и очи. Косите и падаха свободно по раменете и стигаха чак до кръста. Той и каза сбогом. Остави я сама. Обърна и гръб. Слънцето няма да изгрее. Няма да стопли душата и и да вземе болката и. Тя се нуждае от него. Толкова много се нуждае… Всичко е черно-бяло. Спомените и, бъдещето и, миналото и, настоящето и…
Дочу се странен звук. За миг кошамрът свърши. Помисли си, че той се връща. Но не… това беше просто вятърът, който блъскаше прозорците. Все пак стана. Погледна в огледалото - видя него. Изпищя, но следващите писъци бяха заглушени от сълзите и. Тя счупи огледалото и взе парченцата останали стъкла. Качи се по стълбите на втория етаж на дървената къща. Под тежестта и подът скърцаше зловещо и неприветливо. Светна лампата. Видя него до вратата на всекидневната. О, как искаше кошмарът да свърши.Тя крещеше името му и хвърляше натрошените стъкла навсякъде.Той отново изчезна. Тя пак остана сама с тишината и риданията си. Седна в ъгъла на празния коридор и се сгуши в себе си. В този момент го прокле - когато е със друга, тя да разбие сърцето му и всяка нейна дума да разкъсва плътта му… Изтича до кухнята и сграбчи нож...
Дъждът продължи да вали. Мъглата ставаше все по-гъста, а вятърът все по-силен. Вратата на дървената къща се отвори с трясък. В този момент отвътре се чу глух писък. Тя беше мъртва.